Ами вълнуващото е, че времето на “съществения” интернет най-сетне дойде. Технологии като RFID, Near Field Communication и Arduino означават, че хората най-после осъзнават възможността за създаване на “умни продукти”, а не просто на дизайн. Тези технологии са и достатъчно евтини, така че да можем спокойно да творим роботи и всякакви “умни неща”, които да ни помагат във всекидневието. Живеем в интересни времена, наистина.
Върху какво работиш в момента?
В момента опитвам да улесня онези потребители, които пазаруват скъпи продукти и трябва да минат през изключително трудна схема при закупуването им. Говоря за автомобили, мобилни телефони, резервиране на почивки… Когато се сблъскаш с продукт с разностранни характеристики и много канали на разпространение, нещата могат доста да се усложнят. Тук идва моята роля – да помогна на клиентите да се ориентират и справят със задачата. Гледам да се фокусирам върху емоционалните им нужди – социален статус, доверие, удовлетворение, а не да отговарям на чисто рационалните им търсения. Защото емоционалните нужди са много по-важни при вземането на решения, противно на онова, което повечето хора са чували и вярват.
Колко е важно да следваме правилото “Прави нещата прости”?
Ако създадеш нещо просто, потребителите не губят излишно време в опити да разгадаят как точно работи то. Вместо това използват времето си, за да измислят нови и различни начини за употребата му. Въпросният продукт става част от всекидневието им и те започват да измислят интересни идеи за приложение. Twitter е страхотен пример за това – лесно се изразяваш, лесно консумираш… Заради което има и такъв грандиозен успех. Вървиш ли срещу лесната употреба, концептуалната простота и максималната функционалност за хората, винаги губиш. Налице ли са тези три характеристики, можеш да си сигурен, че поне имаш шанс за успех.
Можем ли тогава да кажем, че простотата е бъдещето на дизайна?
Простотата е безсрочна. Създадеш ли нещо максимално просто, идеята ти ще пребъде, особено ако работиш върху продукт за масово потребление. В този смисъл, да – това е пътят напред. Създаването на продукти по правило преминава през няколко етапа – в началото е “да направим така, че нещото да заработи”, минава се през “няма ли да е страхотно да добавим тази и онази характеристика” и се стигне до “няма ли как да опростим нещата”. Проблемът е, че мнозина пускат в обращение продукти, намиращи се все още в първия или втория стадий, а това отблъсква потребителите. Алън Купър например казва, че когато създадеш нещо работещо, ще ти е от полза да се върнеш към началния етап и да започнеш работа отново. Така ще направиш продукта още по-добре и ще си абсолютно сигурен, че няма да пуснеш на пазара нещо скапано. Именно така е процедирал, създавайки Visual Basic за Microsoft. Съветът му е супер и аз гледам винаги да се придържам към него.
Автор си на книгата Simple and Usable – трудно ли беше да напишеш простичка книга за нещо така сложно като интерактивния дизайн и как успя да вмъкнеш писането сред останалите си ангажименти?
Тази книга беше най-трудното нещо, което съм правил. Отне ми всяка свободна минута. Да вмъкна книгата сред натоварения си график означаваше да пиша рано сутрин, в метрото, пътувайки из Лондон, между бизнес срещите… Погълна буквално цялото ми свободно време. Знаех, че след като пиша за простотата, трябва да направя книгата така, че да бъде не само полезна, но и лесна за четене. Постарах се да следвам собствения си съвет. Надявам се хората да я четат, търсейки в нея идеи и вдъхновение, а не очаквайки готови отговори. Именно заради това прогнозирам, че книгата ще има дълъг живот и ще бъде актуална и след пет години, дори ако технологиите претърпят колосални промени.
Снимките в книгата са много симпатични – сам ли ги направи?
Снимките са там по много причини – да вдъхновяват, да помагат на хората със зрителна памет да запомнят по-лесно идеите, да ориентират читателя из отделните секции… Някои от снимките направих сам, наистина. Но за много ми се наложи да издирвам правата, което беше адски трудна задача. Обожавам снимката с летящата кола, която трябваше да проследя чак до едно холандско студио. Онази с азбучните спагети направих сам – разбира се, желанието ми да ги изям след това изчезна.
Дай съвет на хората, които се ориентират към работа в сферата на интерактивния дизайн.
Да прекарват повече време, наблюдавайки хората. Не си мислете, че знаете какъв им е проблемът. Дори не си помисляйте, че те самите знаят това. Често хората искат от теб да излекуваш даден симптом, вместо цялата болест. И колкото повече време прекарваш, наблюдавайки ги, толкова по-вероятно е да разбереш откъде в действителност идва проблемът. Шансът да създадеш нещо страхотно също се увеличава многократно.
Какво си подготвил за Design Day?
Напоследък съм очарован от способността на устройствата да използват контекста на всяка една ситуация, за да предоставят на потребителите най-добрите възможности за избор. Например представете си мобилно приложение, което знае кога сте в супермаркета и чака правилния момент, за да ви припомни да купите допълнително броколи. Ще говоря, разбира се, и за негативите на този подход, както и за това какво може да стане, ако нещата се объркат.
Надяваш ли се да срещнеш други брилянтни умове тук в България?
Българите, с които съм се срещал във Великобритания, са били доста умни – много по-умни от мен самия. Затова знам, че трябва да се представя чудесно на конференцията. Винаги опитвам да накарам публиката да се включи в презентациите ми, така че очаквам да чуя и доста страхотни идеи.
Какво бъдеще очаква интерактивния дизайн?
Бъдещето е отредено за по-малките, по-бързите и по-умните устройства. Но дизайнерите не бива да се увличат прекалено по тях. Безсрочният дизайн е този, който отговаря на проблемите на потребителите. Как да направя повече, как да стигна по-далеч, как да живея балансиран живот – това са въпросите, които големите дизайнери трябва да си задават, преди да се обърнат към технологиите. Именно оттам идва вечният дизайн.
Лекцията на Джайлс Колбърн е на 28 септември, Sofia Live Club, 13:45
DesignDay e в Sofia Live Club, 28 септември, 09:30, 126/144/188лв