Прясно за четене

Пристига бързата литературна помощ под формата на три селектирани нови заглавия, с която да улесним малко положението. Предлагаме ви умни мисли от Еко, роман "бърканица" от Рушди и новото от Джулиан Барнс, което започва малко като виц – трима французи – принц, граф и гинеколог, потеглили към Лондон…

Колибри, 28 лв.

Книгата е кратък, но любопитен сбор от лекции, засягащи проблемите на превода, изнесени от самия Еко в университета на Торонто през 1998. В първата ѝ част знаменитият италиански специалист по семиотика споделя собствения си опит (както като преводач, така и като превеждан), а във втората разглежда по-теоретичната страна на въпроса с евъргрийни от световната литература. Но не си представяйте сух текст или учителски тон, защото езикът на Еко е както винаги бодър и остроумен. Не бива и да се заблуждавате, че книгата ще се хареса единствено на преводачите. Напротив. Гарантираме, че (както обикновено при текстовете на Еко) четенето ще е съпроводено с често повтаряне на "Ахаа" и "Ето, значи, какви била работата!".

През 1881 Джон Сингър, по онова време 25-годишен и базиран в Париж, представя пред Кралската академия първия си портрет: Д-р Поци у дома. Забележителна картина на млад мъж в дълга пурпурна роба пред пищни бургундски кадифени завеси. Този мъж е радвалият се на голяма слава през Бел епок в Париж Самюел Жан де Поци – хирург, световно известен пионер по гинекология и също толкова популярен… женкар. Мъжът с червеното палто е нещо като биография на Поци и неговата епоха. Паралелът със съвременните нрави не е изключен, а в историята се мяркат още Ги дьо Мопасан, Колет, Стефан Маларме, Жорис-Карл Юисманс, Марсел Пруст и Сара Берна, която освен пациентка и любовница е била и автор на прозвището на Поци "доктор Бог".

Това е историята на търговски пътник (присвоил името Кишот), който се влюбва в красавица от екрана и потегля на предизвикателно пътешествие тип "Супер Марио спасява своята принцеса". Този човек е опасно луд, съвсем повреден, истински щастлив и… ами, напълно измислен. Родил се е във въображението на посредствен автор на шпионски романи, който изведнъж бива "чукнат" по главата от мисълта, че кариерата му се гради на лъжи и фалшиви самоличности. Затова, преди да бъде покосен от "вечната дрямка", решава да напише нещо истинско. Но чакайте! Посредственият автор също е, ами… напълно измислен. Защото в романа има още едно мета ниво: гласът на богоподобния разказвач, който "съшива" цялата история от различни направления. Забравихме да споменем и присъствието на Санчо. Въобще романът е голяма бъркотия, но от красивите, перфектно забъркани и доста смислени.