Описвали са ви като инди рок, дрийм поп и дори инди фолк. Ти как наричаш музиката на Efterklang?
И на нас ни е трудно да определим стила, дори не се и опитваме… освен когато не се налага да го обясняваме на странични от групата хора, или пък на журналисти.

Все пак…
Ами, ако слушаш първия ни албум Tripper, който излезе преди цели десет години, можеш да чуеш пост рок, че даже и нещо като електронна музика. В други парчета пък сме включвали малко фолклорна музика. Когато през 2010 излезе Magic Chairs, прочетох някъде определението пост поп и много ми хареса – толкова футуристично и готино звучи.

Има обаче нещо, което срещаме във всеки ваш албум – симфонични елементи и включването на всякакви класически инструменти.
Когато се захванахме с Efterklang, някъде около 2000, слушахме много Godspeed You Black Emperor!, Sigur Rós и Radiohead – все групи, които не се страхуват да смесват всякакви музикални стилове, включително класика. Така че си казахме – защо пък и ние да не пробваме да добавим повече струнни инструменти и класически аранжименти? Така се запознахме с Арво Пярт и Стив Райх. Истината е, че се палим по всяка музика, която успява да ни развълнува. А пък класиката е един безкраен свят, наситен с много звуци – от тези на струнните инструменти до духовите и перкусиите.

Макар че и Magic Chairs, и Parades бяха смели албуми, Piramida е по-амбициозен от тях.
Абсолютно. Макар че, както каза, предните ни албуми бяха не по-малко амбициозни и в тях вложихме много време и усилия. Онова, което различава Piramida от тях, е че този албум е по-ясен и концептуален. Най-малкото защото е толкова ясно фокусиран върху едно място, един град.

Защо обаче избрахте точно този изоставен град, а не някое самотно селце в Северна Норвегия, например?
Това е още едно от нещата, които не се поддават на точно обяснение. От момента, в който за първи път чухме за изоставения град Пирамида, се влюбихме в него. Пирамида просто отказваше да напусне мислите ни.

Мислил ли си да се завърнеш там някой ден?
О, добър въпрос… Ами… не знам, наистина. От една страна – несъмнено би било интересно да отида пак на толкова далечно място. От друга – градът е специфичен, сякаш принадлежи на друг свят. Нали разбираш, не е точно градът, в който би отишъл на почивка.

Начинът, по който ти, Расмус и Мадс събирате звучи от бутилки, дървени дъски и изоставени машини в Пирамида, напомня силно на стила на немските индъстриъл пионери Einstürzende Neubauten.
Не е случайно. И тримата сме големи фенове на Einstürzende Neubauten – те оказаха голямо влияние върху музиката и подхода на Efterklang. Не сме се задълбавали в най-старите им неща, а по-скоро в Silence Is Sexy и албумите след него – от тях научихме как се смесва суровото индъстриъл звучене и поп музиката. Впечатлен съм от умението на Einstürzende Neubauten да правят музика от всеки звук, всеки предмет, който някой просто е изхвърлил в кофата.

Един от най-странните инструменти, които ползвате в Piramida е огромният метален контейнер за петрол, който наричате Miss Piggy.
Хаха, чувал си вече за нея, значи! Без съмнение Miss Piggy е любимият ни инструмент в този албум – толкова прост и едновременно с това – с толкова неподражаемо звучене. Щеше да е прекрасно, ако можехме да вземем Miss Piggy с нас, но е твърде голяма, а и нямахме хеликоптер на разположение. Сега си мислим дали не е възможно да възложим на някой майстор задачата да я пресъздаде наново.

Как успявате да представите специфичното звучене на Piramida – на живо?
Както всички парчета на Efterklang, така и тези от Piramida се променят с течение на времето. Защото звучат по един начин в албума, а често по съвсем различен, когато са представени на концерт. Когато сме на сцена, се опитваме да се дистанцираме от тяхната история и просто да ги свирим.

Само тримата ли свирите на живо?
Не. Освен мен, Расмус и Мадс, на турнето свирим заедно с барабанист, пианист и една класическа певица. Ще ви представим почти всички композиции от Piramida плюс това-онова, което сме избрали от предните албуми.

Накъде смятате да продължите след толкова успешен и авантюристичен албум?
В момента нещата просто се случват, а ние ги следваме. И търсим следващото приключение. По-точно – търсим правилното приключение. Така се случи с Пирамида – намерихме я и се влюбихме в нея, затова ни е нужно нещо подобно, силно и интригуващо. Със сигурност и следващият ни албум ще е авантюристичен. Не мисля, че Efterklang биха се задоволили с нещо по-малко от приключение.

Efterklang свирят в Sofia Live Club, 12 ноември, 22:00, 15лв от eventim.bg