Озоваваме се в свят, застигнат от мистериозна пандемия, която вече е взела половин милиард жертви. За заразата няма лек. Единственият вариант, останал пред хората, е да отидат „отвъд“. Но какво точно се е случило и къде всъщност е това „отвъд“? Какво представлява това място? Зараждат се догадките, че, както намеква името му, това действително е отвъдното, някаква отчаяна форма на евтаназия, която се е превърнала в единствения хуманен начин всичко да приключи.
Филмът Отвъд не дава конкретен отговор на тези въпроси. Вместо това ги оставя да витаят в полето на една още по-зловеща със своята неизвестност абстракция. Наративът внушава пост-апокалиптични картини и кошмари, но те са оставени изцяло на въображението на зрителя.
Изпълнен като класически road movie, Отвъд разказва историята на един модерен Харонов образ, изпълняван от Димо Алексиев. Осъвремененият образ на лодкаря от древногръцкото подземно царство е шофьор, който безплатно прекарва хора с автомобил до мястото на тяхното предполагаемо избавление от антиутопичната действителност. Причините зад този привидно безкористен акт пред прага на всеобщата гибел са загадка. Дали зад алтруизма му всъщност не се крие правителствена конспирация?
Тандемът Петър Бояджиев и Николай Драганов използва ефекта на разказвателното недоизказване, по-скоро на загатване на обстоятелствата, отколкото на тяхното цялостно разкритие. Този похват ни е познат от техния дебютен филм Seen (2019). В случая светът, в който се разгръща фабулата, е още по-абстрактен и фрагментарен. Този подход позволява на публиката да доразвие и оцвети историята според вътрешните си усещания и образи. В унисон с мрачните предчувствия, черно-бялата кинематография създава допълнителна тежест, усещане за безизходица и напрежение в атмосферата около персонажите, като така резонира на разрушените им вътрешни светове и мъката по изгубеното минало.
Основната тема на филма отново е актуална в съзнанието на съвременното общество. Пандемия, дезинформация, паника, конспирации – светът никога няма да бъде същият. Звучи познато. Две години след началото на епидемията от COVID-19 през 2020 г. животът още не се е върнал напълно към своята „нормалност“ отпреди. Смеем да предскажем, че няма и да се върне, тъй като е преминал отвъд това, което е представлявал. Така отвъдността се явява като състояние на промяна, на преминаване в нов ред, нова социална и екзистенциална действителност.
Тук обаче се преплита и още една наболяла тема на съвремието – решенията, взети от правителствата и налагани на населението със или без неговото съгласие. Защото Отвъд може би е поредният човеконенавистен секретен проект, експеримент с човечеството, който не води към обещаното „по-добро“ място. Навярно както и в митологията от памтивека, Харон просто съпровожда душите в царството на Хадес, чийто закони не са ясни нито нему, нито на когото и да било друг от пътуващите към подземията, защото законодателят съблюдава собствени интереси, а участващите нямат особен избор.
Отвъд е поредното доказателство за трайния и засилващ се интерес на съвременния човек към антиутопичния жанр като пряко отражение на притесненията, предизвикани от тревожните глобални тенденции и липсата на сигурност в утрешния ден. Въпреки хилядолетията цивилизация, технологичния и обществения прогрес, хората отново и отново повтарят кошмарните събития от миналото, но този път в още по-голям мащаб. А какво следва, предстои да разберем.
