Представи накратко себе си и организацията, за която работиш.
Казвам се София Иванова и работя във фондация Подарете книга. Обичам да се шегувам, че съм в бизнеса с търговия на време. Въпреки че се казваме Подарете книга, ние не подаряваме книги, а време. „Е как така време? Времето да не е като ябълките и крушите – да сложиш на кантар и да го търгуваш?“, би казал някой. Готова съм да поспоря – за разлика от парите и социалния статус времето е нещо, което всички имаме поравно – всеки ден всеки получава 24 часа, или 1440 минути, или 86400 секунди и т.н. Всеки път когато споделиш това време с някого, все едно си го удвоил.
Точно това правим с доброволците вече 12 години – подаряваме време и лично внимание на деца, лишени от родителски грижи. Учим се да пишем и четем, говорим си за приятелството, връзките и им показваме с примера си какво е да си добър човек. Нали знаете как новото дете на детската площадка е винаги малко срамежливо и го е страх да си играе с другите деца? Ами когато хората пораснат и станат доброволци, понякога все още малко се срамуват и страхуват да си играят с останалите. Аз им помагам да не се притесняват и да си прекарат хубаво, когато дойдат и се запознаят с децата от домовете.
Вонегът казва, че ако не можеш да обясниш на малко дете с какво точно се занимаваш, значи си шарлатанин. Обясни ни като на деца с какъв проект точно си ангажиран и каква е целта му.
Трудно ще разкажа за всички прекрасни неща, които заедно с доброволците направихме през тази година – походи с палатки, боядисване на стаи, печене на баници, празнуване на рождени дни и още купчина хубави спомени, които сътворихме с децата.

Какво успя да постигнеш през 2022 и как то ще направи промяна през 2023?

Новото, което направихме праз тази година и мисля, че ще направи промяна не само през 2023, а и занапред, бе подкастът Подарени истории. Заслугата е изцяло на Марта от доброволческия ни екип, която в първи сезон „изтупа“ архивите на фондацията и разказа по прекрасен начин историите на доброволците и техните вече пораснали деца, с които много се гордеем. Важно бе тези истории да бъдат разказани и да бъдат чути, защото са много истински, човешки и се случват.

Как увличаш хората около теб да се впуснат и те по "транспортната отсечка", която ще води до нещо по-добро утре?

Смея да твърдя, че нашите доброволци са доста по-яки и вдъхновяващи супергерои от онези в комиксите. Когато работиш всеки ден със супергерои, няма нужда изобщо да ги увличаш – по-скоро те увличат теб. Ето някои от техните суперсили: Спиране на времето – някои от доброволците ни като че ли имат способността да замразяват времето и да правят неща, докато светът си седи застинал (или поне така изглежда отстрани). Не мога да си представя как успяват да въртят семейство, работа и доброволчество с такава лекота, че да им остава и време за сън. Нечовешко е. Суперсила – през годините съм виждала доброволци, които носят кашони с домати, тежки самари, фурна и дърва за огрев, че понякога дори са пренасяли деца на гърба си (примерно през някоя локва). Магически способности – тези доброволци като че ли с магическа пръчка преобразяват стаите на децата в домовете, почистват градината, водят хлапетата на палатки и излет, плетат мартеници и какво ли още не. Просто си пожелаваш нещо и те го вадят от магическата шапка като магьосник.

Как те променя промяната в личен план?

Много е лесно да не си вдигнеш боклука, когато падне до кошчето, да паркираш на тротоара „само за две минутки“, да прередиш заблеяно някого на опашката и други подобни хитрости. Колкото повече виждаме доброто в другите и вярваме в него, толкова по-щастливи се чувстваме, когато правим правилните избори. Така ме променя промяната – помага ми всеки ден да виждам доброто у хората преди всичко останало.

По пътя напред срещнахме и други футуристични стопаджии. Прочетете какъв е ключът към по-доброто утре за Тенко Николов, Георги Петров и Иван Гойчев.