Водопад Скакля е един от най-високите в България, а тази пътека тръгва от мястото, където той се разбива, и води до скалата, от която извира. Маршрутът е лек, докато не стигнете до същинската част – там теренът е толкова стръмен, че може да се прекоси единствено по каменните стъпала. Никак не са малко, но когато ги изкачите, получавате захарче – гледка като картичка. Ще вземете цялата пътека за половин ден, в който включваме и пикник на огромните поляни или обяд в някое от капанчетата на Заселе. Официално това село е финалната спирка, но ако искате да ходите още, ще ви упътят към къщичката на алпиниста – дерзайте нагоре дори само заради пейзажа, от който се настръхва. Преди да тръгнете обратно питайте за хранителния магазин в Заселе, където продават най-страхотния крем-карамел – с домашни мляко и яйца, както ни увериха. Заслужихте си го след всички тези стъпала. Пътеката е на 40км от София и е удобно да пътувате с влака до гара Бов, нататък е лесно – хората тук се гордеят много с Вазовия път и навсякъде има големи табели, които показват посоката. Ако сте с кола, тръгвате към Лакатник и се оглеждате за разклонението малко преди село Бов.
Хижа Тръстаная
Докато сме на гара Бов, да кажем за още една пътека в околността – към хижа Тръстаная. Лесна е за откриване, но е трудно за обясняване, затова най-добре попитайте на гарата. Тръгнете рано, събират се над 20км в двете посоки, но маршрутът е приятен. Минава през гора, в която изумяват няколко кипариса и 5-6 порутени къщи, чиито покриви едва се виждат. Ако и вие имате късмет, ще срещнете някой местен, който ще спре да ви разкаже как преди много години тук са живели няколко богати семейства; когато се изнесли и той самият търсил злато в двора им, бил още дете – злато нямало, но засадените кипариси си стоят и до днес. Пътеката ще ви отведе до поляна с малко езеро и млечно зелена трева, от където ще видите хижата. Може да останете да хапнете, но не очаквайте нищо специално, май предпочитаме сандвича от вкъщи. По-ценното е, че тук правят сладкото малиново вино, за което вероятно вече сте чували. Взимаме бутилка-две и на връщане минаваме по заобиколния път през село Бов (близо до гара Бов, но различно от нея), защото сме чули, че гледките не са за изпускане. Славата им е заслужена, давайте и вие оттам.
Екомаршрут Есперанто
В Банкя има и други хубави неща, освен цъфналите магнолии. Високата част на града е разположена по склоновете на планината Люлин, набраздена от маршрути. Избрахме този, защото минава през букова гора, а тя е най-красива, когато се разлистват дърветата – има нещо омагьосващо в комбинацията на зелени листа и сиви кори. Сега си представете и шума на реката, която минава наблизо, и ще разберете защо се скитаме точно тук. Пътеката тръгва от квартал Михайлово в Банкя, а до града се стига и с обществения транспорт – автобусите потеглят от метростанция Сливница, обаче са нарядко и е добре да погледнете разписанието предварително. До Михайлово ще ви откара номер 48. Ще ходите едва 8-9 км, но си вземете храна, защото няма къде да обядвате по средата на разходката. И следете маркировката и табелите, оттук се разклоняват още няколко пътеки с други означения. През следващите уикенди може да пробвате и останалите 18 маршрута в околността – да, осемнадесет, и на нас ни е странно, че при това положение ходим по едни и същи камъни из Витоша.
