В началото описвахте проекта като "Тату Рьонкьо + Efterklang". Важи ли още това определение?
Тогава наистина беше просто проект на Efterklang и Тату, но покрай втория ни концерт в Берлин усетихме, че постигаме специфичен звук. Решихме, че това ще е група и има нужда от собствено име. Тук трябва да кажа, че Тату има огромно влияние върху начина, по който се получи Liima. Освен че е абсолютно перфектен технически, той истински се забавлява с перкусиите, като дете е – обича да си играе, постоянно. Дай му две лъжици и ще направи концерт с тях. Научихме много за импровизацията от него – все пак бекграундът му е най-вече във фрий джаза.
Толкова добре ви се получават нещата, че много се надяваме Liima да не е от групите, които издават първи албум, но никога не записват втори.
Хаха, ще видим. Гледаме да не мислим за бъдещето и действаме ден за ден. Важното е, че в момента Liima ни носи страхотно удоволствие.
Защо записите на ii са правени на толкова различни места – в Германия, Финландия, Португалия и Турция?
Защото така се случва всичко в Liima – малко хаотично и по стечение на обстоятелствата. Проектът започна след покана от един фински цигулар, който познава и нас, и Тату. Идеята му беше да прекараме няколко седмици в лятната му вила, където да посвирим и да пробваме нови неща, които след това да изпълним на неговия фестивал. Открихме, че е много приятно всичко да се случва по този начин – да пътуваме заедно, да прекараме известно време на някое ново място. Беше хем работа, хем приключение. После работихме в нашето студио в Берлин, а накрая ни поканиха за малко в Истанбул, където трябваше да ремонтираме сцената в една зала.
На кое място си изкарахте най-добре?
Е, няма да е честно да избера само едно. Всички бяха доста приятни и оказаха своето влияние. Когато слушам Black Beach, например, чувам вълните край Мадейра. Спомням си кристално ясно кога беше записано това парче и как изглеждаше морето в този момент – виждам го като на пощенска картичка.
Liima значи „лепило“ на фински, албумът се казва ii, а парчетата са с имена като Roger Waters и You Stayed in Touch with the Wrong Guy. Това някакво странно северно чувство за хумор ли е?
Обичаме да се шегуваме, но гледаме да не се отразява директно на музиката. Имената се раждат бързо, както и самите песни, и веднага ги залепваме към парчетата – дори по-късно да си кажем, че не е била най-добрата идея. Roger Waters обаче си има хубава история. Появи се след един обилен обяд в Истанбул, по време на който си говорихме за Pink Floyd. След като хапнахме, се върнахме да записваме и се чудехме с какво да допълним синтезаторните звуци, които беше измислил Тату. В един момент Расмус започна да свири бас партията на Роджър Уотърс от Echoes – в нашата песен използвахме 5 ноти от общо 8-те в нея.
Имаш ли чувството, че израствате с всяко следващо свирене заедно?
Определено. Liima е преди всичко концертна група. Работата по всяко ново парче започва с един звук или няколко кратки сегмента, които после развиваме, като свирим заедно и импровизираме. И веднага след като сме готови с една песен, бързаме да я извадим пред публика – не искаме музиката ни да застоява. Всеки концерт е различен, защото постоянно доразвиваме парчетата. А и ни е важно преживяването да е трансцедентално, публиката да потъне в него и да не се буди преди края му. Затова работим много върху преливането на парчетата едно в друго и внимаваме да не дърдорим много междувременно.
На концертите ви сега сигурно идват доста от старите фенове на Efterklang. Не е ли сложна задачата да им се харесате?
Радвам се, че толкова фенове на Efterklang идват на концертите ни. Не съм сигурен, че ни разбират, но ни имат доверие и ни следват, каквото и да направим. Това е супер неочаквано за нас и никога не бихме стигнали дотук, ако просто бяхме продължили с Efterklang. Интересно е, че там всичко се случваше по съвсем различен начин – работата по някои албуми ни отнемаше година и половина. В последно време обаче търсехме нещо, което истински да ни развълнува. И Liima е точно това – вълнение, действие без много мислене. Изключително освобождаващ процес.
Какво друго успя да отпуши тази група лично за теб?
В момента съм във фантастичен период. Занимавах се с Efterklang още от училище и много дълго време не бях правил абсолютно нищо встрани от групата. Когато преди няколко години започнахме Liima, усетих един истински взрив на креативността ми. Изведнъж в мен се роди силното желание да правя музика с други хора, така че започнах няколко паралелни проекта, резултатите от които ще чуете в близката година. Истината е, че понякога е трудно да маневрирам между тях – това е нещо, което тепърва трябва да се науча да правя.
Liima са в малката зала на Mixtape 5 на 12 юни, 21:00, 30лв от ticketlogic.bg, 35лв в деня на концерта
