Рапсодия в жълто
На африканската тектонска плоча е, но е в ЕС преди нас – що е то? Отговорът е Малта: два малки плюс куп още по-малки острови, където Дрого и Денерис станаха кал и калиси, а ние четири дни пълнихме очи, души и SD карти със зимната песен на морето.Няма и 9 сутринта, когато лоукостът ни, пробил гъстите облаци над София на излитане, повтаря процедурата над Малта на кацане. С това блянът да захвърлим палтата и да се мотаем по жилетки загива и в следващите дни се носим из тесни павирани улички, крепости и скалисти брегове, облечени с почти целите си багажи. Макар архипелагът да е виждал сняг само няколко пъти през последния век, малтийският февруари ни посреща с дъжд на почивки и бесен вятър, заради който 15-те градуса през деня се усещат като софийските минусови температури.Така още на "здрасти" Малта започва да задрасква очакванията ни към себе си – като това, че ще е спретнат лукс с много зеленина. Да, зелено има (и много диворастящи кактуси!), но основно извън градовете, които тук приличат повече на квартали с компактните си размери и неясните граници помежду си. Ако трябва да съберем страната в две думи, те ще са "старо" – заради повечето сгради и автомобили, и "жълто" – цветът на почти всяка фасада, благодарение на безкрайните находища на варовик. Добре че са те. Извън жълтия камък, архипелагът не е богат на почти нищо и зависи твърде много от вноса на храна, питейна вода, енергия и каквото още се сетите. Затова е интересно как тук се яде повече заешко и италианско, отколкото рибата, плуваща на една въдица разстояние.5200 години преди Христа. Дотам може да се проследи животът на Малта, а сред най-любопитните откъси от историята ѝ е този за мистериозните древни хора, отплавали безследно оттук преди хилядолетия. След себе си оставили мегалитни структури, подобни на Стоунхендж, както и помещения с изрисувани тавани, издълбани директно в скалите под краката ти, служили за дом, масов гроб или и двете, и случайно открити при копка за нов строеж през 1902. Става дума за хипогеума Ħal Saflieni – ЮНЕСКО обект, в който пускат по шепа хора на час, затова се записваш онлайн седмици по-рано. Ако питате дали цялата организация си струва – да, доста. Входът от 35€ обаче меко казано озадачава, когато на северния малтийски остров Гозо за 5 пари влизаш в огромна цитадела с нелоши музеи за всичко от археология до фолклор плюс вековен затвор, чиито пленници дълбали в стените детайлни рисунки, които още личат.Ако не сте акостирали на Гозо поначало, от централния остров Малта (където са и сегашната столица Валета, и по-древната и много красива Мдина) до него се стига с комбо от ферибот и автобус. Впрочем на кацане ние губим цял час с дилемата градски транспорт или кола под наем, затова вие си я спестете: движението е наобратно, улиците – тесни, паркирането – сложно, шофьорите – несъобразителни, докато картата за всички бус линии си изплаща своите 21€ за седмица. Освен това ориентирането е елементарно: роумингът в ЕС вече е на народни цени и можеш нон-стоп да си в Google Maps, който знае правилния транспорт от А до Б, разписанията и пътя до всяка спирка. Колкото до отсядането, Слима и Сент Джулианс са точните градове – на хвърлей от ненужно скъпата (но задължителна) Валета, с достатъчно транспортни, хранителни, парти и Airbnb опции.Истината е, че преди да стъпим в Малта, не знаехме много за нея, извън това, че огромна скална арка краси западния бряг на Гозо – природно чудо на име Azure Window, неведнъж ставало фон за внушителни кино сцени. Като тази със сватбата на Денерис и кал Дрого в Игра на тронове. Миналия март морска буря срути цялото нещо, но нали туризмът е главен хляб тук, малтийците веднага са се сетили за водолазни експедиции до руините на арката.И без да се гмуркаш обаче, мястото е велико. Залезът пада над водата (не над земята като у нас), изяла причудливи кратери в скалите, а малко по-навътре в сушата, през дупка във варовика, Средиземно море пълни мини версията си Inland Sea. Щом зимата спре да вълнува изумрудените му води, ще може да се минава с лодка или да се слиза до 35м надолу в процепа между двете морета. Но и буреносен като в момента този скрит плаж е къс от рая.Къс от приказка пък е Popeye Village – чаровен увеселителен парк, населил реалните, надвиснали над морето декори на Суийтхевън от осемдесетарския филм Попай с Робин Уилямс.Докато самолетът се издига все по-далеч от всичко това, си припомняме всяка стъпка из островната държава. Четири дни са малко да усетиш истински което и да е парче земя (дори такова, по-малко от София), но стигат да усетиш, че искаш да го споделиш.
