Бергения

Тя е от лошите момичета сред цветята и не ѝ е нужна организация. Може да живее в сибирски условия, но цъфти и в разпознати от слънцето равнини. Леко засенченият ъгъл на терасата е идеален за нея, защото обича светлината, но не и директното ѝ докосване. Когато пък студът започне да я щипе, се увива в пурпурни цветове, но няма да ви прави забележка, ако ѝ стане прекалено топло. Харесва ѝ да я поливат ежедневно в умерени количества с престояла вода, която не иска да се задържа в почвата ѝ. От време на време ще ви пита за наторяване, но не е капризна, така че я изчакайте.

Японски пиерис

Това е широколистен храст, чието условие е да бъде пазен от силните ветрове. Иска частична сянка и кисела почва, така че може да отскочите до близкия градинарски магазин и да вземете готов субстрат от рододендрон. Внимавайте при засаждането, след него идва ред на обилното поливане. Тогава японският пиерис започва да цъфти обилно, устоява на замръзване, но при падането на първите студове трябва да се защити с нетъкан текстил. Звучи сложно, но ако му отделите достатъчно любов, то ще ви се отблагодари с вечнозелената си красота.

Юка

Спираме се на още едно вечнозелено растение, от което се прави хартия, сок, въжета и платове. То е с къса дръжка и рошавият му вид понякога се бърка с палма. Подходящо е за просторни помещения, защото се издига нависоко и иска няколко литра търпение, докато започне да цъфти. Търси осветени места без пряка слънчева светлина, така че до някой прозорец или под лека сянка ще му се стори рай. Чувства се добре и под лампа и зимата не го тревожи, не и докато температурите не паднат под -12 градуса, разбира се. Ще желае и пръскане на листата, за да запазят своята еластичност, но внимателно, за да не се получат изгаряния.