Спомен за изгубени улици. Разговор с архитект Кирил Русков
По традиция Програмата следи и отразява всички актуални експозиции, но този ноември медията влиза в ролята на куратор и предприема мащабна инициатива, посветена на архитектурното наследство в столицата.
Непреодолимият поток на времето неизменно носи в себе си идеята за новото начало, но заедно с нея обезателно и концепцията за мимолетност, разруха и загуба. В изложбата на Програмата – Невидима София обаче времето застива между минало и настояще и открехва прозорец към едно често пренебрегвано лице на града. Това лице ни се усмихва от фасадите на архитектурните съкровища на София – сгради, построени между Освобождението и Втората световна война. Макар потънали в забрава, те отварят портал към отминали епохи и между „бръчките“ на пукнатините в мазилката си ни намигат, припомняйки ни стойността на културната памет и слоевете история, които се крият под повърхността.
От 2 до 5 ноември в галерия Доза и от 6 до 19 ноември в The Mall разглеждаме черно-бели фотографии на красивите, но постепенно гаснещи сгради-паметници на културата, пречупени през артистичния обектив на различни по стил и индивидуалност фотографи. В експозицията присъстват творби от Бони Бонев, Георги Величков, Ваньо Димитров, Никола Николов, Георги Андинов, създадени специално за изложбата. Събитието се осъществява благодарение на The Mall, JTI България и други.
Проектът Невидима София е powered by #withGalaxyS23 Ultra.
Архитект Кирил Русков е на 93 години, но продължава да твори, като изящните изкуства вече заемат централно място в интересите му. Още помни отдавна изгубената улица Търговска, преди строежа на Ларгото. Кръстосвал е места, които вече не съществуват, а като студент се е вдъхновявал от сгради, отдавна останали единствено на старите снимки. Именно затова не е чудно, че темата за опазването на архитектурното наследство го вълнува и до днес. В своята книга Старите жилищни сгради на София (1878–1940), която пише в съавторство с Чавдар Ангелов, архитект Русков се стреми да запечата архитектурните съкровища на града, преди да бъдат заличени напълно от съвременното лице на столицата.
Докосваме се до късчетата история, която Кирил Русков съхранява, и се пренасяме назад във времето, за да усетим духа на Невидима София такава, каквато е била.
Какво е специално в сградите от този период и с какво се отличава архитектурата по това време?
Архитектурата от това време се отличава по това, че за много кратко време, особено в началото на ХХ век, тук работят много добри архитекти, които са учили в чужбина, както и чужди архитекти главно от Австрия и Германия, и София много бързо добива модерен вид. Преди това тук е било едно село с кални криви улици. С първите градоустройствени планове вече е направено решение за по-прави улици, повечето от които са и в сегашния си вид. По тези улици се виждат сградите, които са от тази епоха – основно по Дондуков, Мария Луиза, Витошка, Христо Ботев. Почти цяла година обикалях всички тези улици, и то по няколко пъти, за да фотографирам тези сгради. Заснех над 2000 кадъра.
Сещате ли се за някоя интересна история, която сте срещнали при проучването около тези сгради?
Нашата цел беше по-скоро да покажем външния вид и местоположението им, тяхното състояние – има някои, които бяха в много лошо състояние по време на първото си заснемане, а при създаването на новото издание имах данни за някои сгради, които поне фасадно са доста добре ремонтирани и подновени.
На какво се дължи лошото състояние на тези сгради?
Основният проблем е собствеността. Много от сградите, понеже са били собственост на богати семейства, са били национализирани навремето. В тях са нанесени да живеят „наши хора“ тогава, които не са имали никакъв интерес нито да ги поддържат, а само да ги експлоатират.
След промените някои от сградите бяха възстановени на собствениците, но те вече бяха възрастни пенсионери и нямаха необходимите възможности, за да поддържат и възстановят образа на къщите си – защото това не е лесна и евтина работа. Има и случаи на умишлено състаряване на сградите с цел да се съборят и на тяхно място да се построят по-големи и съвременни с цел забогатяване. Според мен това е посегателство над този архитектурен фонд.
Има една сграда на булевард Патриарх Евтимий, домът на Гешев, за която се пише от много години и която е била закупена и умишлено оставена на произвола на съдбата, за да рухне сама. Разбира се, това буди страшно много възмущение, но новите собственици не желаят да я възстановят. Близо до нея е бившият нотариат, която е дело на арх. Момчилови, но тя е запазена и поддържана.
Забелязвате ли все пак култура на опазване на наследството, както наскоро старото кафене България беше превърнато в ново пространство за съвременно изкуство? Намирате ли опасност за неправилно възстановяване на сградите?
Ще се промени интериорът, но пък по този начин ще се даде живот на една сграда, която вече доста години не работи. Според мен това е добре. Не може да се допусне обаче промяна във фасадата. Не се опасявам, че ще има такова посегателство – все пак проектите се съгласуват с общината.
Какви са критериите, на които трябва да отговаря една сграда, за да бъде окачествена като паметник на културата?
Щом е от тази епоха и има някаква архитектурна стойност, всичките са паметници на културата. Поддържа се архив и се следи строго всяка намеса. Който е съзнателен, представя проекти пред този институт за реконструкции, за обновяване… Даже на мен лично ми е попадала една такава стара жилищна сграда, която имаше нужда от реновации (фасадата ѝ беше доста олющена) и правих проект за нейното възстановяване. Триста разправии в този институт! Правих, струвах и накрая го одобриха и по този начин официално се даде разрешение за това. На някои места обаче е възможно да се правят и корекции по фасадите без разрешение, но те не са законни.
Какви са били архитектурните загуби от бомбардировките?
Доста са. Някои от сградите са по-малко пострадали и са възстановени, но някои са сринати със земята. Някои, особено в началото на Дондуков, са загинали заради направата на този модерен правителствен и президентски център – Партийния дом, правителствената сграда, Президентството…
На това ли според вас се дължи преплитането на епохи, които забелязваме особено в центъра на града?
Имало е известни грижи за запазването на някои сгради, но все пак началният период на социалистическото строителство е много бурен. Строят се грамадни, модерни за времето си сгради, оформя се центърът и това е донякъде е разрешило старият и класически вид на столицата да изчезне. Единствено от старите снимки можем да съдим за това какво е представлявала стара София.
Има ли място, което си спомняте от младостта си, което ви е близко до сърцето, но вече не съществува?
Зоната около Дондуков. Като бях студент, Ларгото още не съществуваше. Вървял съм по улиците, които бяха на негово място, и точно когато завършвах, се започна това строителство в центъра на София.
Когато започнах да проектирам жилищни блокове, не се разрешаваше да слагаме трикрили прозорци – само двукрили, социалистически по форма. Казвахме ѝ сталинска архитектура, защото имитираше сградите в Москва и Петербург. Постепенно това се поотхлаби през по-късните години на социализма, но отначало беше ужас.
Хората се движат по улицата, гледат надолу, не вдигат нагоре глава, да видят какви красоти има по фасадите. Теодора Димова пише: „Ако можехме да наблюдаваме архитектурните сгради и постройки като човешки лица, щяхме да знаем повече за душата на града, в който живеем. Всяка една улица щеше да бъде одухотворена и жива, шепнеща, шептяща. Ако сградите и архитектурните постройки можеха да говорят, щяха да разказват своите истории и съдбите на обитателите им“. Не съм писател и поет, но оценявам колко добре е написано.
Освен архитект вие сте и запален пътешественик. Какво би ви направило впечатление, ако си представите, че виждате София за пръв път?
От разговори с моя внук, който е роден в България, но още като дете замина с майка си за Южна Африка (също е архитект), забелязвам, че много му харесва градът като атмосфера, като архитектура, като озеленяване… Не мога да взема отношение по много от тези въпроси. Останал съм затворен в своите спомени. Мога само да кажа, че съм доволен от това, което съм направил през живота си, и смятам, че съм се справил.
