Исках да създам едно всеобщо чувство за задоволство и красота, да накарам хората много да харесат нещата ми, едва ли не – да ги докарам до умиление с всеки детайл в изложените работи (смее се).
Какво точно е куиър траш изкуството, към което причисляват част от твоята работа?
Куиър траш комбинира страшно много неща. В него има пънк и стрийт арт, както и елементи от барок, нов романтизъм, попарт, тату арт. Всичко е в известна степен твърде претрупано, преиграно и опаковано в много характерна гей естетика. В същото време съдържа някаква доза бруталност и траш и се различава значително от хард кенди стилистиката на сладникавите мускулести тела, с която първосигнално много хора свързват куиър естетиката. В моята работа, както е очевидно, има много театралност и елементи от драг културата, което вероятно е свързано и с биографията ми. Всъщност нещата, които показвам сега във Френския институт, са по-близо до традициите на ню романтик и попарт, отколкото до куиър траш.
А как да разбираме определението ню романтик?
Представители на ню романтик са супервдъхновяващи хора като Бой Джордж, Синди Лопър, ранната Мадона, кръговете около Blitz Club в началото на 80-те. Те създават нова и провокираща улична култура, която постепенно става масова и формира цяло поколение артисти, което много харесвам.
Това щеше да е и следващият въпрос. Ако можеше да се родиш на друго място и в друго време, къде би избрал?
Аз съм роден в Русия и сигурно затова ми е толкова близко това усещане за царственост и пищност. В руските приказки няма герои като Хитър Петър и хора от простолюдието. Там всички са царствени – принцове, принцеси, богатири, декорите винаги са внушителни и много пищни. Затова може би бих си избрал да се родя отново в Русия, но да живея другаде. Има страшно много истории за руснаци, които напускат родината си и преуспяват другаде. Аз бих избрал Ню Йорк през онова време, показано например във филма Party Monster – време, когато поп артът е бил навсякъде, всичко е било много красиво.
Очаквахме на тази изложба да покажеш принтове, а всъщност виждаме колажи. Кога започна да работиш с тази техника?
По-старите си неща и принтовете трябва да ги изложа в Софийска градска или някоя друга галерия от този мащаб. Те са толкова много, че спокойно мога да напълня двата етажа и пак да останат (смее се). Иначе колажи показах преди няколко месеца в изложбата на Джемини в Червената къща, а се върнах към тази техника преди около две години, за да декорирам обложките на едни дискове, които си разменяме с моя приятелка. Харесва ми, че има повторяемост в елементите и в същото време колажната работа прави всеки от тях уникален – нещо като ръчно правени тапети. Мога да си представя цяла стая, украсена по този начин.
Ти вече си работил по много мащабни проекти – колко време ти отнеха стените на Coffee House и какво е усещането да влезеш сега там?
Усещането все още е доста странно и леко стряскащо – все едно да влезеш в собствената си картина или в главата си. Толкова е огромно, че имам чувството, че аз самият се покривам с розите от стените. В другото кафене пък се чувстваш като в планетариум или космически кораб. Работата по всеки от проектите ми е отнела по три-четири месеца. След като свърша концептуалната част, обикновено се затварям у дома и почти не излизам, докато не завърша нещата. Всъщност да наредиш всички тези детайли е много увлекателно, почти като да шиеш гоблен (смее се).
Учил си анимационна режисура, не те ли привличат и движещи се картинки?
Не и на този етап. Техническата работа при анимацията е много дълга и засега ми е по-скоро скучна. Иначе, докато учех, винаги са ми били по-интересни типажите, а не движението. Една история може да бъде много добре разказана и в статични картини. Неотдавна завърших един малък комикс, част от по-голям проект, който ще бъде представен през април. Главната ми героиня е шестокрака жена-славей и се получи чудесна.
Какви стимуланти използваш, докато работиш, картините ти предизвикват откровен халюциногенен ефект?
Слушам много музика, предимно итало диско – имам тонове от него. Почти винаги си пускам и някакво видео или анимация на компютъра, защото ми действа успокояващо да има движещи се светлинки около мен.
Работиш ли по някакви други проекти в момента?
Да, заедно с Даниела Вапирова се подвизаваме под името Click-Clack и правим декорацията на партитата на Apero Elektro, които също се случват във Френския институт всеки първи петък от месеца. Засега се получават доста приятни – хубава музика, обстановка и много коктейли. Всички са много доволни и накрая не искат да си тръгнат.
Over Indulgence е във Френския културен институт от 6 до 23 март
Apero Elektro e във Френския институт, 6 март, 19:30, 5лв
Ясен Згуровски е на myspace.com/photonovela и queertrash.com
