Разпродажба – сергии, битаци и пазари, без които София не би била същата

Създаден веднага след Освобождението през 1878, Женският пазар е един от най-дълго просъществувалите търговски центрове тук. Годините променят вида, размерите и предлаганите благини, но атмосферата май винаги е била някъде по средата между симпатично селско тържище и шумен ориенталски пазар. След 1989 пробваха, дори неколкократно, да го култивират, но той си остана мръсен и неподреден – истинска паралелна реалност. Вероятно точно затова все още минаваме оттам, даже от време на време си купуваме връзка магданоз, не се престрашаваме да пробваме кебапчетата, но горещо препоръчваме турската закусвалня.

На нас може и да ни се струва, че пазарът при Римската стена винаги си е бил там, но той всъщност възниква чак през 50-те години на миналия век. Винаги е бил малък и спретнат – точно като чудесния квартал, в който е разположен. Най-голямата му забележителност, естествено, не са сергиите със зеленчуци или дюнерите, а старинната стена, която всъщност е турска, а не римска. Ако се загледате в разположената в нея ниша, дори можете да направите сутрешната си молитва с лице към свещения град Мека.

Битакът е пословичен, легендарен дори. Това е най-непредвидимото тържище, на което можете да попаднете тук – никога не ходете с нагласата да купите нещо конкретно, защото най-вероятно ще си тръгнете със съвсем друга (вероятно ненужна покупка). Ще откриете Битака разлят на голямо пространство в квартал Малашевци, има си табели, а и тълпите хора са очевидни. Входът е 2лв, а работното време е съсредоточено в събота и неделя, между 09:00 и 12:30.