На ателието по керамика се запознавам с мъж на около 30, който казва, че курсовете на различни теми са му хоби. Записал се на танци малко по-късно, после ще прави лампи. Иначе е доволно усмихнат и носи вратовръзка (днес ателието е в обедната му почивка), а когато го питам защо е в тази серия, хич не се учудва – приятелите му и те не спират с въпросите, а той просто обича да учи. За децата има към милион работилници, обаче и нашите мозъци трябва да мърдат извън това, с което са свикнали, обяснява ми, "а и е супер забавно". После се заема да прави чаша с гигантска дръжка, както ще се види накрая (да напаснеш частите на един съд е сложна работа, понеже се правят поотделно). В няколко часа курсове по керамика, обикновено четири, ще ви сложат в ръцете парче глина и дървени инструменти, ще ви обяснят за глазурите и боите и на финала ще се озовете със собствена купичка, кутия или чиния, които се оказват доста по-тежки, отколкото в суров вид. Ще научите, че глината се топли от ръцете ви, че червеното е адски трудно за опитомяване, и че точно тук може да се запознаете с жестоки хора – освен героя от началото, около масата стоят терапевт, банкер и художник. Ние говорим за керамика на плот, но ако сте съвсем по тактилните усещания, пробвайте грънчарско колело – има много в София, питайте Гугъл къде е най-близкото и удобно за вас.
РИСУВАНЕ И ЖИВОПИС
"Ще отнеме три години, докато се прехвърлиш към рисуване на тела – казва учителят на човека отпред, който тъкмо е извадил скицник и обяснява, че иска да прави портрети – сега ще рисуваме вази и драперии, докато се научиш…". Окей, не сме попаднали при най-точния човек. Курсовете по рисуване са тежка школа, но ако не искате да сменяте професията или да кандидатствате в Академията, потърсете варианти за любители – има много и никой няма да ви гледа лошо, ако не виждате сенките лилави или не уцелвате точно пропорциите. Нито ще ви карат да рисувате сфера осем месеца. Ще откриете обаче друго там – че и да не сте рисували от сто години, да си изцапаш пръстите с боя е все същата еуфория. Изобщо не казваме, че след няколко часа зад статива ще станете Леонардо – всъщност просто твърдим, че има причина всички да обичаме да рисуваме като деца. На различните места условията са различни: някъде ще искат от вас да носите свои материали, другаде ще ви ги дадат, някои са през уикендите, други – след работа. Ритъмът определяте вие, защото идеята е да ходите, колкото ви е приятно – три пъти в годината или два пъти на седмица, учителят така и така ще ви обърне индивидуално внимание. Нашата препоръка е да се ослушвате за ателие в галерия (например в Натали на Гурко) – въздухът се диша леко там, атмосферата е заредена.
ГОТВАРСКИ КУРС
Страшно филмово клише е – героят е в безизходица, не му върви нито живота, нито любовта, но отива на кулинарен курс и всичко щраква на мястото си. Добре, не става дума за това и не е нужно да се превърнете в огромен гастроном, темата ни е много по-проста – казваме само, че да поканите петима приятели на вечеря и да можете да им сготвите добро суши или паста, е страшно удоволствие (и за вас). В последния готварски урок за възрастни, който посещавам, се оказва, че ще уча няколко рецепти от Близкия Изток в свита компания. Всъщност в София кулинарните курсове са по-скоро лекции – няма да готвите в собствен тиган, но хората в малките групи се разпределят лесно над дъската и котлоните и все пак виждат тънкостите на рецептата отблизо. Избрах кухня, за която не знам нищо, заради удоволствието да влезеш напълно бос и да излезеш със сигурни крачки. Има много чужденци, които водят курсове при нас, но ако искате да опитате класиката, и от нея има – по много. Следете например академия Amuse Bouche – ей сега, всеки момент ще ни учат как се прави суши. Хайде, сами у дома над книгата с рецептите или срещу готварския канал едва ли ви е по-забавно.
