Чак когато получиш обратна връзка, след като напишеш нещо, разбираш дали става. Но тогава вече е твърде късно, защото не можеш да изядеш целия си тираж, колкото и малък да е. Може би първите 100-200 книги ще са добре, но по-нататък… Според хората, които са я прочели досега, разказите ми са прекрасни. Единодушни са, че е по-хубава от първия ми сборник Будистки плаж, който пък беше доста приятен дебют според литературната критика и за малко да спечели националната литературна награда Хеликон. Но дебютната книга винаги е компромис с желанието ти да извадиш всичко, докато втората или третата е свързана повече с това, което искаш да кажеш на хората. Деград излиза две години след Будистки плаж и е доста по-зряла откъм идеи, по-концептуална.
Добре де, какво мислят критиците за Деград?
Радвам се, че чувам от критиците, че се е получила страхотна книга. Казвам го не като автосвирка, защото човек, вместо да се краси със скромността си, може да се краси с разказите си.
Значи трябва един писател да има високо самочувствие, за да бъде добър автор?
Естествено. Трябва да си нахален, успехът е свързан с това. Не става дума за един цял ВИП кортеж да се изсипе по всички телевизии и да каже колко прекрасно вони твоето лайно от 300 страници и после да го попрехвалят и национално отговорните ежедневници, да се напишат няколко фалшиви статии, да си намериш продуцент и да смяташ, че си направил добра литература. Така лъжеш само себе си и хора, които позволяват да бъдат лъгани. А те са една голяма част от обществото, което всъщност подплатява и пазарния успех на книгата ти.
Нужно ли е одобрението на останалите, за да пишеш?
Доскоро си мислех, че не е, но се оказа, че все пак това има значение. Някъде вътре в себе си явно не съм убил прекалено много суетата. Опитвам се да не я показвам, но тя от време на време си иска своето. От друга страна, има хора, от които неодобрението си е комплимент. Става въпрос за онези, които не разбират от модерна литература и като кажат, че им се повръща от моите разкази, това за мен е най-големият комплимент.
До каква степен това, което пишеш, е реално?
До голяма. Повечето неща, ако не са реални, поне са базирани на нещо реално. Трудно ми е да пиша извън собствения си опит.
Котката ти така ли се държи с теб, както си го описал в разказа си Етика на насилието?
Да, тогава се държа така с мен наистина. Лазех от болка по земята, защото страшно ме болеше кръстът. Тя ме нападна. Мислех си какво ли е да ме види някой от съседите ми през прозореца в тази ситуация. Единственото, което успях да направя, е да сваля 20 филма, защото беше ясно, че ще влизам в болница. Взех си лаптопа и си изкарах четири от най-яките дни.
В какъв етап от живота си писа разказите в Деград?
Разказите са писани през последните две години, когато се простихме с едни много сериозни илюзии. Илюзии, че оттук нататък започва един много добър живот, в който само ще консумираме блага и от време на време ще връщаме някакви минимални вноски по кредита си. Кризата беше тази, която преобърна нещата, и е много странно, че ни изненада, защото в крайна сметка несигурността в съществуването е основен движещ момент. Тя е тази, заради която всъщност взимаме кредити и консумираме – в опит да преборим разпадането на материята, но материята се оказа по-силна от нас в чисто социален план. Затова повечето ми разкази са свързани с объркани хора, събития, състояния, в които, ако човек се загледа навреме, ще види точно това разпадане.
Как се отрази това разпадане на твоя живот?
Никак, в интерес на истината. Засега кризата ми е спестила по някакъв начин загубата на ползи, които съм могъл да имам. Но тъй като аз съм ги нямал и не съм ги получил, не мога да си ги представя достатъчно добре. Затова кризата ме остави на същото равнище, но може би трябваше да бъда на малко по-високо, чисто доходно.
А духовната криза?
Много се говори за нея. От една страна, хората в България в последните двайсет години изключително много изгубиха от интелектуалния и духовния си статус. От друга страна, получи се така, че на социално ниво хората добре се организираха. Може би и по-доброто законодателство помогна. Има и някакъв прогрес в политическия процес. Тези два процеса си вървят паралелно и не знам в един момент кой от двата ще надделее.
Ти какво предполагаш, че ще се случи?
Според мен има опасност да надделее процесът на деградацията и разрухата. Ние демографски, икономически и духовно се сриваме, но пък фактът, че се организираме, противостои на това.
Можеш ли да проследиш назад във времето откъде е тръгнало твоето желание към писането?
Едно време пишех стихове. Някои ги харесваха, но сега, като ги чета, виждам, че са ужасяващи. Покрай Радослав Парушев започнах да пиша проза. С него се познаваме от 1993 и винаги сме имали сериозна духовна връзка. Това също така е свързано и с лоялно съперничество, защото и двамата сме адвокати, заедно сме били в казармата и интересите ни са се сблъсквали на много нива. Аз прописах 2-3 години след него, реших да се пробвам. Той е много по-продуктивен, аз не мога да пиша толкова.
Как ти се струва новата му книга Животът не е за всеки?
Това е може би най-добрият сборник с разкази, който е излизал в последно време. Но един писател трябва да мисли за себе си, че е най-добрият писател. Иначе не виждам защо изобщо ще се занимава с писане. За какво да пишеш иначе?
За да го докажеш, примерно?
Да, всъщност, права си.
Деград е в книжарниците от Сиела
