Скулптор, живописец и архитект, Микеланджело Буонароти (1475-1564) работи усилено в онази Флоренция, доминирана от вкуса на Медичите и хуманизма. За Микеланджело изкуството може да бъде изживяно и разбрано около темата за мъжкото тяло – единственият, пълнокръвен и ”честен” обект. Но преди да улови в камъка тревожността на Пиета (1498-1499) и мускулното напрежение на Давид (1504), Микеланджело овладява разбирането си за същността на изкуството в двуизмерността на рисунката.
Микеланджело не показвал рисунките си пред широка публика, дори идеята му се струвала отблъскваща. Затова и повечето от скиците са унищожени от самия него, непосредствено преди смъртта му. Все пак, това са следите към създаването на мащабните му творби, отделните стъпки, в които някой би доловил колебанията, несигурността, питанията на художника. Тъкмо в тези чернови, в тези начални опити откриваме бъдещата монументалност, чиято сила и страст сякаш разкъсват плоскостта на хартията – вероятно това се дължи на техниката crosshatching, която Микеланджело усъвършенства в ателието на художника Доменико Гирландайо, където чиракува като млад.
В НМБИИ ще бъдат изложени едва няколко рисунки (такава е политиката на фондацията Casa Buonаrroti, Флоренция, чиято собственост са творбите) на Микеланджело. Малката изложба ще бъде придружена от научна конференция (пак там, 19 септември, 11:00), водена от куратора на изложбата д-р Джузепина Раджониери, на тема Лицето на Микеланджело (произведенията на ренесансовия майстор в областта на портрета).

Рисунките на Микеланджело можете да разгледате в НМБИИ до 15 декември