С уста на черта: Аки Каурисмаки

Далеч е от забравата: Аки Каурисмаки е един от най-важните европейски режисьори днес, когато 12 от филмите му идват в хронологичен ред за ретроспектива в Дом на киното и Одеон. Забележката му по-горе може да прозвучи мелодраматично само ако не познавате равния му хумор (когато го питат какъв съвет би дал на човек, който ще прави филм, след дълбоко замисляне отговаря: "Не допускайте грешки"). Лаконичният му коктейл от абсурдизъм, политика, комизъм и оптимизъм с врътка рокендрол ще потече при нас в отсъствието му, защото Каурисмаки отказва да пътува със самолет. Филмите му ще се прожектират без него, както винаги е било – той никога не ги гледа, защото вижда в тях само пропуските си. Режисьорът, също като героите си, се шегува с каменно лице, но му липсва жлъчка – както сам описва себе си, "Пия много, пуша много, харесвам хората, донякъде съм човек и съм адски бърз режисьор – по-бърз от всеки друг, най-вече от Джим Джармуш. Това е шега между нас, наричам го господин Бавен". Ето какво не бихме изпуснали от ретроспективата на господин Бърз.

СЕНКИ В РАЯ. Каурисмаки започва да прави филми през 80-те с брат си Мика, а през 1986 третата му история се завърта около Никандер – шофьор на боклучийски камион в Хелзинки, който страда по свой починал от удар приятел. Намира утеха, когато се влюбва в Илона, редовно уволнявана касиерка. Двамата започват връзка, а скритото течение, което води сюжета, е класата: Никандер не се е замислял колко е нисък престижът на работата му, но и това ще се случи. Типично за режисьора, филмът е доста кратък – 74 минути.

ЛЕНИНГРАД КАУБОЙС В АМЕРИКА. За този филм за руснаци в лоша рок банда на път из Щатите София Филм Фест казват "грозни актьори и добро настроение". С което не са жестоки, за режисьора това е комплимент ("Кой изглежда добре? Брус Уилис? Според мен е грозен, адски грозен, тотално неспособен да играе и напълно грозен. Затова ще си продължавам с моите грозни хора.") В тази черна комедия и road movie руснаците кръстосват Америка в лимузина, а в абсурдните си приключения срещат самия Джим Джармуш.

НАЕХ НАЕМЕН УБИЕЦ. Вокалът на The Clash се появява като музикант, а Каурисмаки продава слънчеви очила в тази история за французин в Лондон, уволнен след 15 години служба. В отчаянието си той опитва да се самоубие, но не успява, така че наема убиец да свърши работата. Докато чака, Анри се влюбва и открива нов смисъл, обаче как да спре наемника? Романтиката е клечката във водовъртежа за този удавник (когато Маргарет пита Анри дали е спрял да желае смъртта си заради сините ѝ очи, той отвръща: "сини ли са?!").

МЪЖЪТ БЕЗ МИНАЛО. Получава Гран При в Кан през 2002 и така става един от първите големи успехи на режисьора. През 70-те той известно време спи без покрив над главата си ("Нещата тогава бяха различни. Можеше да си бездомник, а по-късно да си намериш работа"), което вероятно е вдъхновило отчасти филма. В него мъж губи паметта си, след като изпада в кома, и понеже не може да докаже на властите нищо, се налага да влезе в общество на бездомни. Там, типично за Каурисмаки, го чака и новата надежда.