Явор: Преценката ми е много субективна. Факт е, че думата суинг вече не се асоциира само със сексуално натоварения термин swing couples. Това е доста добър пробив в съзнанието на хората. Иначе от 5-6 години насам с екип от хора работим усилено за изграждане на суинг сферата у нас в няколко различни направления. Заедно успяваме да създадем цялостна картина на тази култура, която включва музика, танци, визия, поведение и т.н. Диджеите от The Smugglers Colectlive са много популярни, ние от
Lindy Hop Bulgaria също имаме своите фенове, сайтът rockabilly.bg успешно популяризира тази култура, както и Vintage Sofia. С времето станахме сплотена групичка приятели, които се допълват, без да си пречат. Интересното е, че всички се появихме по едно и също време, но поотделно – може би в отговор на една тенденция, зародила се в световен мащаб.
Соня: В световен план се наблюдава едно цялостно завръщане към суинг културата – в киното се появиха филми като Великият Гетсби, тирантите и шапките федора станаха модерни, роклите с винтидж десени завладяват жените и в музикално направление електросуингът направи огромен пробив назад към епохата на онази култура.
Я: С други думи, хванахме първите вълни на глобалното суинг течение и завъртяхме колелото в България.
Защо ретрото се оказа с толкова много симпатизанти напоследък?
Я: Ще започна от по-далеч. Суинг музиката е създадена от афроамериканците във време, в което обществото е имало огромна нужда от радост. Говорим за годините след Първата световна война, когато Америка е в криза, а расизмът е в разцвета си. Чернокожите създават тази музика като отдушник на всичко това. В нея генетично е заложена радостта, защото тя е първата и основна причина за съществуването й. През годините желанието на хората да се забавляват остава водещо. И няма как да е другояче, защото самите звуци подтикват към веселие, човек не може да е в лошо настроение, докато слуша суинг.
С: В контекста на нашата действителност, може би хората откриват в него противопоставяне на масово ширещите се жанрове като чалгата, да
речем.
Я: Интересно явление, което забелязах в практиката си, е, че няма случайни хора, които се увличат от суинг звученето. Вероятно това е така, тъй като много често тази музика не е писана по ноти, а е резултат от импровизации. В този с лучай интелектът, който се въплъщава в нея, е на много по-високо равнище. Съответно, за да успееш да я разбереш, ти самият трябва да си узрял по някакъв начин.
С: При нас идват всякакви хора с различни професии, но това, което ги обединява, е една малко по-висока осъзнатост и по-високо ниво на култура като цяло.
Я: Затова и общността комуникира много по-лесно. Има и него друго – чрез танците човек успява много лесно да се разтовари от стреса и да се зареди с хубава енергия. Случвало ми се е да вляза в залата бесен и с главоболие, които се стопяват буквално след второто парче.
Всеки ли може да танцува суинг?
Я: При нас няма никакви ограничения. Единствено учениците са по-малко на брой – от една страна, понеже разполагат с по-малко време, и от друга, защото самата музика не е съвсем привична за тийнейджърската възраст.
Кои са по-старателни – децата или възрастните?
С: Малките имат лек проблем с дисциплината (смее се).
Я: Аз не мога да ги разделя по възрастов признак. Ако в природата ти е да си по-изпълнителен, си такъв и в залата. Определено тези, които са по-зарибени от суинг културата, се стараят повече. Имаме курсисти, които идват при нас не толкова, за да научат стъпките, колкото за да се потопят в тази специфична среда, да открият приятели. Намират се и такива, които полагат страшно много усилия да овладеят движенията и успяват, но не желаят да ги демонстрират на партита.
С: За съжаление много често на организираните суинг вечери не може да се види целият ни наличен потенциал.
Определят суинга като социален тип танц, какво ще рече това?
Я: При състезателните танци например двамата партньори танцуват заедно в двойка с фиксирана хореография. Суингът, тангото и салсата са социални, т.е. не е необходимо да познаваш партньора си предварително, за да танцувате заедно. Често ходим на големи уъркшопи в чужбина, където много непознати хора от различни държави се събират, за да танцуват на един език. Всъщност суингът много напомня комуникацията, защото на първо място ти изразяваш мислите си, импровизирайки чрез движенията, а след това ги предаваш на партньора си, който пък успява да ти върне. Целият този процес се осъществява чрез т.нар. водене и следване (leading and following).
С: Все едно си подаваме реплики с тази разлика, че когато танцуваме, не можем да се излъжем (смее се), защото всичко се усеща през тялото.
Я: Суингът не е сексуален танц, за разлика от салсата например. Дори стъпките не се делят на мъжки и женски.
Явор, ти си завършил НАТФИЗ, а хореографиите ти са красили не едно и две представления – защо не продължи с театъра?
Я: Продължавам и до днес, но това не е нещо, което афиширам по простата причина, че става въпрос за различна сфера. Освен НАТФИЗ, съм завършил програмиране в Софийския университет и маркетинг в УНСС. Звучи странно, имайки предвид с какво се занимавам сега, но всъщност не е нищо особено.
С: Това се нарича всестранно развита личност.
Я: Или човек, който се лута и колебае постоянно – зависи как го погледнеш (смее се).
Ти си и един от малкото хора в България, завършили програмата за танци на Дакс и Сара – какво представлява тя?
Я: Историята е много шантава. Щях да започна тази програма със Соня, която първа поде инициативата и ме нави. По онова време суинг танците и воденето на курсове бе за мен просто силно хоби, с което страшно много се забавлявах, но не виждах перспектива в него. В чужбина обаче бе страшно популярно и затова реших да се включа в програмата на Дакс и Сара със Соня, но малко преди да заминем, тя разбра, че е бременна. За кратко бяхме в депресия, но след това съдбата си знае работата и открих Стела – съоснователката на rockabilly.bg и изкарахме курса. На нея дължим и цялостната визия на lindyhop.bg, която е прекрасна. Преди година го продължих с друга възпитаничка на НАТФИЗ – София. Благодарение на това обучение със Стела успяхме да стабилизираме знанията си и да създадем собствената си програма по методология за интензивно обучение по суинг танци Swinging Sofia, която работи безотказно. Дакс е уникален педагог и
танцьор. Да учиш при него е невероятно предизвикателство, а още по-невероятното бе, че миналата година успяхме да го поканим тук.
Освен симпатичните видеоуроци по суинг, какво друго можем да открием на сайта ви lindyhop.bg?
Я: Най-вече актуална информация за дейностите ни плюс различни мисли по теми, които са ни вълнували във времето, и искаме да споделим. Когато създавахме сайта, си го представяхме доста по-съвършен, тъй като имахме желание да обединим хората, които се занимават със суинг у нас, предоставяйки им обща информация. За съжаление, с времето видяхме, че не можем да открием общ език с конкуренцията и сайтът стана само наш. Оттогава много внимаваме какво споделяме, за да не предизвикаме негативни реакции.
Какво подготвяте този сезон?
Я: Тази есен започва двайсетото издание на програмата от уроци Swinging Sofia. През септември и октомври ще предложим шест курса, които започват всяка седмица. За да бъдат те максимално достъпни, сме подготвили шест зали на различни локации с общо 12 инструктори. Най-интересният резултат от тези обучения е фактът, че в повечето случаи след известно време хората стават сплотени и заживяват като истинска тайфа. Това ме кара да ревнувам леко, признавам си(смее се). Продължаваме също и с курсовете за по-напреднали танцьори по суинг и по соло чарлстон, които са доста по-трудни физически. Предстои да започнем уроци по boogie woogie – стил, създаден и развит в Европа, макар всички да го смятат американски. Предвиждаме също занятия по акробатичен рокенрол за деца и за първи път ще организираме курсове по rockabilly dance, където ще се танцува jive 50s – американският рокенрол стил на танцуване от 50-те. Всичко това се случва и с помощта на Dance Station които ни предоставят зала изцяло декорирана във винтидж стил и където ще се чувстваме у дома си.
С: С една дума, опитваме се да вдъхнем на хората любов към суинга.
Я: Поради тази причина по време на уроците се опитваме да говорим и за стил, и за музика, опитвайки се да внесем яснота в понятието суинг.
Техниката или емоцията е водещото във вашите уроци?
Я: Емоцията. Техниката е важна, когато искаш да поведеш, да подадеш правилно на партньора си или да подчертаеш акцентите в музиката.
С: Това е хубавото на нашите танци – не е нужно да си в перфектна физическа форма ли да си прекалено техничен, а да се кефиш.
Я: Суинг танците са създадени от хора без балетно или някакво друго образование. Те идват от улицата и затова именно на пръв поглед човек никога не би разпознал един танцьор на суинг. Движението в нашите танци е естествено, без поза, дори прилича на походка.
Някой беше казал, че танцът е малка лудост, която води до големи добрини – така ли е в действителност?
Я: Наскоро четох статистика, според която конкретно суинг танците са най-успешната терапия срещу деменция. Факт е, че при този стил танци мозъкът е нон стоп натоварен и това със сигурност помага на духа и тялото. Другият важен резултат от нашата дейност, е, че преподавайки, ние даваме възможност на учениците ни да се почувстват добре, да се отърсят от стреса. Това в голяма степен е отговорност и ние я приемаме с всичките й задължения.
Пълната програма от курсове на Lindy Hop Bulgaria ви очаква на lindyhop.bg