Не бих казал, че има някаква определена причина. Занимавах се с много други неща. А и по принцип не обичам да си поставям някакви срокове в това отношение. Понякога завършването на един албум отнема три години, понякога – повече.
Задава ли се нов албум?
Хм… Можеш да кажеш, че се задава, но всъщност още не е готов. Смятам тази година да го завърша, но кога ще се появи на пазара е отворен въпрос. Може би в края на годината, или пък в началото на другата – това вече зависи от лейбъла.
Музиката ти има много специфично звучене, което най-често напомня на слушателите за красотата на северната природа. Това търсен ефект ли е?
Не бих казал. Най-малкото защото няма начин да контролирам как хората възприемат моите произведения. Невъзможно е да предвидиш това и да го манипулираш. Просто правя такава музика, каквато самият аз бих искал да слушам, а всичко останало идва от съзнанието на слушателя.
Освен любимия ти тенор саксофон често използваш и значително по-малкия сопрано саксофон. Каква е разликата между двата инструмента?
Какво мога да кажа – и двата инструмента са чудесни и е трудно да бъдат сравнявани. Решавам кой да използвам в зависимост от това как би се вписал в една пиеса заедно с всички други звуци. Ако имам проект с инструменти, които са в мъжкия тенор регистър, тогава използвам сопрано саксофона – той ми дава повече свобода, така избягвам пренасищането с тенор саунд. В друг случай пък записвам с някой флейтист и комбинацията с тенор саксофона звучи много добре, много контрастно.
Когато за първи път започваш да смесваш джаз, норвежка народна музика и ембиънт, комбинацията е определена от критиците като революционна. Смяташ ли, че все още е такава?
При мен тази комбинация дойде съвсем естествено – просто бях вдъхновен от много различни неща. В крайна сметка джазът произлиза от американската фолк музика, а целта ми беше да покажа моите корени и моята култура. Опитвах се да намеря своя собствен стил.
В какво се крие магията и значимостта на норвежката народна музика според теб?
Не бих казал, че норвежката народна музика е по-специална от другите видове традиционна музика… Но все пак, тя е най-близка до сърцето ми. Израснал съм в Норвегия и съм слушал тези песни толкова много пъти, че всяка от тях носи определени асоциации с места и случки в живота ми. Но според мен народната музика на всички народи по света си прилича – съществуват толкова много общи елементи в тоналността, в ритъма. С годините откривам все повече прилики, отколкото разлики. И със сигурност всяка фолклорна музика е еднакво важна.
Има ли съвременни групи, експериментиращи с норвежката народна музика, които ти допадат?
Честно казано – не се сещам за почти никакви такива групи. Имаме един известен цигулар, който идва от фолклорната сцена, но прави много интересна и нова музика с елементи на джаз и много импровизация.
Вече си използвал елементи и цели композиции от индийския, славянския и африканския фолклор. Има ли някакъв тип етно музика, с която си искал да работиш, но до момента не си имал възможност?
За мен не е чак толкова важно да експериментирам с музиката от някакъв географски регион. От значение е да работя с хора, представящи определена традиция. И няма никакво значение дали става въпрос за музикант от Бразилия, Африка или някоя славянска държава – важно е да успеем да свирим добре с него. Ако имаме сходен бекграунд, ако сме на една и съща мисловна вълна – тогава нещата се получават.
А запознат ли си с българската народна музика?
О, разбира се. И мога да кажа, че вашата фолклорна музика ми доставя голямо удоволствие. Слушал съм различни интерпретации на стари български песни, както и българския женски хор (Мистерията на българските гласове – бел. авт.), който бе доста популярен в Европа през 80-те. Освен това тук има няколко групи, които свирят българска народна музика – в тях участват основно норвежци, но и някои българи.
Често те определят като концептуалист. Наистина ли следваш определена концепция при всеки студиен запис, или залагаш по-скоро на импулса и импровизацията?
Никога не започвам с някаква грандиозна идея. Наистина обичам да свиря и толкова – нещата се получават по определен начин. Това е моята концепция, ха-ха.
В София пристигаш заедно с твоя квартет, който включва страхотния инструменталист Маню Каче. Как се запознахте с него и започнахте да работите заедно?
Това е малко странна случка. Слушах един албум на американския певец Роби Робъртсън и перкусиите в три от парчетата ми направиха особено силно впечатление. Нямах идея защо точно тези три композиции са ми се сторили толкова интересни, но проверих в книжката на диска и видях, че в тях на барабаните е Маню. После разбрах, че е записвал и с Питър Гейбриъл, купих си няколко албума и ги изслушах внимателно. Поканих Маню за един специален мой концерт в Норвегия и оттогава продължаваме да работим заедно. Миналата година имахме наистина много концерти двамата – беше страшно забавно.
В едно интервю казваш: ”Да излезеш на сцена винаги е било най-чудесното нещо на света.” Все още ли е толкова вълнуващо въпреки хилядите концерти, които си правил?
Ха-ха, разбира се! Това е най-хубавата част от всяко турне. Има толкова много шум – покрай пътуването, настаняването в нов хотел всеки ден, вечеря в разни ресторанти, хора навсякъде… А точно преди да излезеш на сцената е толкова тихо – можеш да се концентрираш и въображението ти да се развихри. Не е чак толкова странно – свиренето на живо е основната причина да сме тук.
Как се получават концертите тази година?
Много добре, ние поне сме изключително доволни. Надявам се да можем да покажем същата класа на живо, когато най-сетне стигнем до София!
Какво ще чуем на 15 май в НДК?
Обикновено залагам на разнообразието и задължително включвам както нови, така и стари парчета. В конкретния случай ще бъде малко по-различно – ще свирим някои композиции отпреди доста години, но ще наблегнем на новия материал, като някои от парчетата дори още не са записани в студио.
Ян Гарбарек е в НДК, зала 1, 15 май, 19:30, 30/40/50/65/80лв
