Сауин или как келтите измислиха Хелоуин

Още преди християнството да изтласка езичеството, хората са свързвали своите религиозни ритуали и вярвания с цикличността на живота, със смяната на сезоните, с природните стихии, с живота и смъртта. Моментът, в който цялата полска работа е приключила и идват студените месеци, е времето, когато животът отстъпва пред мъртвешкия хлад. Природата заспива зимен сън, за да се събуди напролет; животът замира, за да възкръсне за новия цикъл, светлината отстъпва на мрака. Древните племена на Острова и Северна Франция са почитали този кръговрат със своя празник Сауин. През нощта на 31 октомври срещу 1 ноември, когато за келтите започва зимата, те вярвали, че тогава границите между света на живите и този на мъртвите се пропукват. Това е нощта, в която духовете на починалите през изминалата година навестяват нашия свят, търсейки начин да се задържат тук, като открият живи тела, в които да се вселят. За да не станат тяхна жертва, хората гасели огъня в огнищата и опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и маски, за да изплашат призраците. На духовете оставяли храна, за да се заситят и да не влизат в домовете на живите, а друидите палели големи огньове, около които в нощта на 31 октомври се събирали жителите на селището. Такова място било Хил ъф Уорд. Там изгаряли на клада животни, а понякога дори и хора (най-често престъпници или затворници), като според изгарянето се правели предсказания за идващата година.

През IX век християнството става господстваща религия в земите, където по-рано друидите правели своите обреди. Една от основните цели на Църквата е да изкорени древните вярвания и да може по този начин да навлезе в ежедневието на местното население и, разбира се, да засили влиянието си. За да накарат местните да приемат християнските ритуали като свои, свещениците постепенно припознават езическите традиции като църковни. Сауин е едно от най-масовите и популярни чествания при келтските народи и трън в очите на Църквата, поради което тя търси начин да го претопи в каноничен празник. През 853 папа Бонифаций ІV утвърждава 1 ноември като ден на Вси светии – в прослава на всички християнски светци и мъченици, които нямат отделен празник през годината. Така католическата църква заменя езическия празник на прехода от живот към смъртта с нещо доста подобно.

Нощта на Вси светии (All Hallows’ Eve) се отбелязва след залез на 31 октомври, преди настъпването на Деня на Вси светии (All Hallows‘ Day) – 1 ноември. На 2 ноември се чества Денят на Всички души (All Souls’ Day), на който се четат упокойни молитви за мъртвите. Това е Тридневието на Вси Светии, което от ранното средновековие насам постепенно се слива в един празник – Хелоуин (Halloween или Hallowe’en). Той съчетава християнските обреди и митове с езическите ритуали на келтските празници. А през XVIII век вълната ирландски заселници пренася празника и в САЩ. Те са виновни и за тиквените фенери – по стара традиция издълбават фенери в кореноплодните растения, които пренасят в Америка (най-вече в ряпа). А в плодородната за нова реколта фолклор почва на Щатите покълват семената от мистерия и паганизъм, за да се родят още и още легенди. Днес в Хелоуин присъстват всички елементи от древните традиции, но прокарани през църковния канон. Тук са ябълките, орехите и тиквите (сезонните плодове), черните котки, магиите, предсказанията, духовете и привиденията. Така Хелоуин е празникът, който повече от всички други съчетава езическата мистика с християнската.

Малко момче се оказва на фантастично пътешествие в различни епохи, когато попада под короната на Дървото на Вси светии. Рей Бредбъри умело разхожда читателя из древни вярвания, в които се корени идеята за Хелоуин – дълго преди Нийл Геймън да пречупи световните митове в своите Американски богове.