Съботен маршрут: Старо Железаре
Ако табелата "стрийт арт галерия на открито" ви насочва само към Ахтопол, още този уикенд заредете в GPS-a координатите на пловдивското Старо Железаре, за да откриете още една "зала" за графити.Маршрутът дотам е достатъчно къс, че да сте обратно вкъщи още същия ден, и достатъчно дълъг, за да ви трябва свеж плейлист за пътуване – около два часа. Техническите му характеристики пък са песен и за млад шофьор: ¾ магистрала Тракия и ¼ спокоен път с немного дупки. Ако ще пристигате точно за обяд обаче, подминете селото, където места за хапване не забелязахме, и давайте първо към близката Хисаря. Това удължава разходката с 20 минути, но пък изкуство на гладно не се гледа. А в Старо Железаре то ще ви хваща на всеки ъгъл.Самотна кола със свалени прозорци и засилена уредба озвучава селския площад, където и ние паркираме. Наоколо се виждат няколко къщи, читалище, църковна камбанария с гнездо на върха, в което хващаме първия си щъркел за годината, а в основата ѝ – стенопис. Не с образите на светци обаче, а с лицата на Фидел Кастро и Индира Ганди, гостували в Старо Железаре през 70-те. Жителите тогава били хиляди и имало всичко: големи магазини, детска градина, училище, кино, стадион. Днес са само 483, а улиците – доста поутихнали.За да ги оживи отново, през 2015 Венцислав Пирянков – художник с корени в селото, който преподава в полска арт академия, води насам студентите си, за да сложат начало на вече ежегодния летен Staro Zhelezare Street Art Festival. Или на постепенното превръщане на къщите и дуварите на хората в своеобразна галерия, където портретите на популярни личности от тук и света (от цар Самуил и Наполеон до Лили Иванова и Банкси) се редуват с тези на реални старожелезарци, често в компанията на домашните им животни. Така баба Стефка и магарето ѝ позират до Бриджит Бардо с кон, а тракторът на дядо Иван дърпа каруца с Доналд Тръмп на борда.Усещате как нещата залитат в посока ирония, но идеята на проекта не е никаква шега: той е едновременно "коментар на това, което е актуално" и "архив на героите на селото". Които, впрочем, са там всеки ден – гордо седнали на раздумка пред портретите си, готови да ви посочат кой ъгъл от "галерията" все още не сте открили, преди това лято тя да порасне още малко с копия на важни картини от колекцията на музея МоМА.
