Пиротска 16 като сцена на занаятчийската памет 

С изложбата Занаятчиите на София, част от цикъла Невидима София, Програмата завършва своето пътуване през времето и пространството на столицата, като този път обръща внимание на хората, посветили себе си на това да съхраняват нейната идентичност и традиции – това са занаятчиите на София.

От 21 ноември до 5 декември на Сцена Централни хали с кадрите на Деян Йорданов разкриваме техните лица, ателиета и изделия, които свидетелстват за непреходното изкуство на ръчния труд.

Някъде по протежението на улица Пиротска в София, сред разноликата глъчка и обвита в спомени архитектура се намества един безистен. Той маркира една от най-абстрактните точки в София, като съдържа в себе си шивашко ателие, тату студио, фризьорски салон, тапицерско студио, обущар, магазин за козметика, кафене и още едно студио на млади артисти, занимаващи се с визуално изкуство и мода. Програмата се среща с Наталия Иванова, моделиер-конструктор (шивач), която оживява това място вече години наред. Откровена, поетична и търпелива, тя ни въвежда в своя свят – мястото, наречено Пиротска 16.

В света на Наталия текстилът говори своята граматика по телата на хората. Всяко облекло, което излиза от ръцете ѝ, носи парченце от нейното вдъхновение и майсторство. Скрити в алеи или пък от високи етажи, занаятчиите настройват паралелите на всекидневието функционално и естетически. Програмата за последен път за тази година се впусна в приключението да рисува контурите на невидимото, а те се оказаха шевове и циферблати. 

Всяко начало крие история: как стигнахте до това място, наричано Пиротска 16? Дали беше призвание, случайност или нещо друго?
Завърших Художествен текстил в Националната художествена гимназия в Сливен и после специализация по моден дизайн. Работих в Испания, но се върнах обратно в София. Върнах се и започнах работа в едно малко шивашко ателие до Халите. Но мечтата ми за собствено място ме доведе тук през 2010 година и така Пиротска 16 се превърна в мой дом.

Как би описала професията си и нейните трудности?  
В ежедневието си се сблъсквам с много хора, които нямат никаква представа какво всъщност е професията ми. Това са трудни контакти, но все пак се въоръжавам с търпение. Смятам, че всеки професионалист трябва да излиза с достойнство от такива ситуации. Бих казала, че шивачеството е като да си разказвач на истории, но историите са скрити в плата и трябва да ги изкараш наяве, дебнеш ги в гънките и ако ги хванеш, всичко се нарежда. 

Какво всъщност е за теб шевът – занаят, изкуство или нещо съвсем различно?
Доставя ми удоволствие да изработвам нови облекла по идеен проект или снимка, също така всякакъв тип корекции на облекла от различни материи и кожа. Шивашкият занаят не е за всеки. Да вземеш плат, да усетиш неговата сърцевина и да му вдъхнеш живот е въображение и труд в едно. Зад иглата и ножицата стоят години на учене, усъвършенстване, падания и ставания. Няма нищо лесно в това да си шивач. 

Думата „занаят“ често се асоциира с нещо старомодно. Как бих описала занаята си в контекста на съвременната мода и технология?
Занаятът е вечен. Новите технологии могат да улеснят процесите, но нищо не може да замени човешката ръка, създаваща нещо уникално. Съвременната мода също търси този личен елемент и именно това прави шивашкия занаят актуален.

Знаем, че в този безистен има студио с млади хора, които се занимават с мода. Как се чувстваш, докато обменяш твоя опит с тях, как ти влияе тяхната креативност?
Много обичам да работя с млади хора. Те носят свежест и идеи, които ме вдъхновяват и мен самата. Това е предаване на опит, което обогатява всички, а аз им давам някои практически съвети, които не всеки път вземат под внимание и после поправяме грешки заедно. 

Всички кадри в изложбата са заснети със Sony a7R V.

Събитието се осъществява благодарение на NESCAFÉ® Dolce Gusto®, Cichetti&Vino, L’Europeo, Сцена Централни хали.