Сцени от един театрален живот

текст Ирина Маринова

Познаваме Десислава Шпатова като един от най-атрактивните, смислени и иновативни млади български режисьори. Ужасно харесахме Психоза 4:48 по Сара Кейн, Отделената глава по Айрис Мърдок и Летене по Олга Мухина. Този сезон Десислава ни изненада с поредния си нестандартен театрален опит – собствената й драматизация по Бергман Сцени от един сеемеен живот или изкуството да смиташ боклука под килима, която се играе в Драматичния театър в Пазарджик. Заслужава си горивото и времето, защото е силна, истинска и вярна на оригинала интерпретация. И докато се чудите кога да запалите колата и да отидете, ви подсещаме, че на Десислава є предстоят още поне две премиери през новата година – по класиката на Зюскинд Гълъбът и по пиесата на Яна Борисова Тихи невидими хора. Още подробности идват от самата нея – малко, но лични.

Защо реши да поставиш Бергман?
В дома на моите родители има примитивен прожекционен апарат или “вълшебен фенер”. Прекарах дълго време с него и спомените от детството си… Сетих се за Латерна магика на Бергман… Нямам по-сериозен мотив…

Твоята адаптация събира два филма в една постановка – какъв е собственият ти акцент, какво искаше да извадиш?
Откровено казано, аз с удоволствие и не без любопитство очаквам вашия отговор на този въпрос. Знам, че сте гледали представлението.

Стори ни се, че акцентът е върху нечовешкото в отношенията между хората. Бергман казва в едно интервю, че цялата човещина, която има, употребява за филмите си и не му остава нищо да прибере в къщи. Мислиш ли, че един творец може да бъде човечен само на едно от двете места?
Не знам. Но знам, че със сигурност лъже на едно от двете места.

Какво оставяш в театъра и никога не прибираш у дома?
По-лошата ми половина.

Ти си сред най-успешните млади режисьори и предполагам, че в София всички театри са отворени за теб. Защо реши да поставиш Изкуството… в Пазарджик?
Няма такова нещо. Владлен Александров е първият директор, който ме покани да работя в театъра, който управлява. Само човек, който се опитва да прави театър може да предположи какво означава да се чувстваш желан. Владлен е директор в Пазарджик.

Как върви Гълъбът по Зюскинд? Репетирате ли вече?
Да. Играят Снежина Петрова и Владо Пенев. Премиерата ще е през март 2009.

Защо се спря на тази книга – какво те привлече в нея?
Героят е над петдесетгодишен пазач на банка, на когото предстои да изплати последните вноски за малка таванска стая (с обща тоалетна). В нея той е прекарал целия си разумен и икономичен живот, който да му осигури спокойствие и сигурност на старини. Предполагам, че повечето хора биха го намерили за жалък и отвратителен с едничкия му стремеж към нещо сигурно, което да го спаси от вечната тревожност. Още един човек, който се среща с Нищото.

Какво може да те изкара от равновесие, както при него – един гълъб пред вратата?
Барбарон в Джип, който крещи нещо… нечленоразделно…

Какво още ти предстои през следващата година?
На 5 януари започвам репетиции в Младежкия театър. Пиесата е Тихи невидими хора на Яна Борисова. Заедно с Галин Стоев. Всъщност Галин и Яна ме поканиха да работим заедно. Много съм щастлива.