Ами, занимавам се с музика вече доста години. От страната на баща ми съм от адвокатски род, но не ме приеха право и за да не пропусна една година, записах джаз пеене в Нов български. Приеха ме в класа на Ангел Заберски и там се запалих още повече. Пяла съм с Акага, с по-поп, да кажем, музиканти, а за удоволствие – и с по-джазови.
Идеята с правото категорично не е на дневен ред, така ли?
Засега заниманията с музика са ми много интересни и приятни. Особено като ми тръгнаха нещата. Преди четири години имахме група – Кабаре бенд, заедно с Ангел Заберски, Михаил Йосифов, Велислав Стоянов – бяхме общо 9 души и имахме две авторски парчета. Но сегашните ми песни са първите, в които стоя зад абсолютно всичко – аранжимент, изпяване, текст. Текстовете са на Гергана Турийска, но ги обичам на 100 % като свои.
Твоя ли беше идеята за ретро стилистиката в първото ти парче Нашият танц? И новото ли ще е в тази посока?
Да, и второто ще е същото. Имахме много енергия и материал, който не успяхме да поберем първия път, и сега завършихме този цикъл. Поне засега, защото следващата ми песен ще бъде малко по-различна.
Разкажи ни повече.
Хрумна ми, докато слушах дръменбейс, без абсолютно никаква хармония и просто запях отгоре. След това отидох при Еко (Веселин Веселинов-Еко), сложихме барабани и китара и се получи много готино. Ще е по-соул. Много обрана, с много бийт и глас. В първите ми две песни не показвам кой знае колко глас и хората нямат представа как звуча, ако не са ме слушали на живо.
Мислиш ли за албум?
За мен няма смисъл да се издават албуми в момента, все ме питат за това, но аз не гледам по този начин на нещата. Сега сме в преговори с една много известна певица в Германия за дует, ремикс на Нашият танц. Вероятно ще стане в края на годината или в началото на другата.
Значи искаш да пробваш чуждия пазар?
Мой познат пуска музика като диджей в Австрия и идеята се роди спонтанно. Той предложи да направя песента на немски, за да може да я пуска в клубовете. И после тази певица хареса парчето. Но още е много рано за по-грандиозни планове.
Кога ще е готово и видеото към втората ти песен Не знам какво?
Вече заснехме голяма част от кадрите, на Аполония пак ще снимаме и сигурно след това ще е напълно готово. Аз не обичам сценарии, но има някаква любовна история. С режисьора Тино Йохансон си паснахме страхотно – той преди години се е занимавал с телевизия и с режисура на документални филми, сега е в банковия бизнес, но сме приятели и смятам, че така се работи най-добре.
На Аполония ти предстои да представиш Не знам какво в съвсем нов вариант заедно с оркестър Карандила. Май не се страхуваш да експериментираш?
Ами аз съм си такава – джазова експериментаторка. И не се притеснявам, дори и да се получи кич, знам че съм пробвала. Но с Карандила не е кич. Вече сме имали два общи концерта – на Gipsy Summer във Варна преди две години и миналата година на Park Live. Продуцентите на Кабаре бенд всъщност бяха и продуценти на Ибряма и Карандила. И се познаваме оттогава. После те ме поканиха да пея заедно с тях, защото правят доста джазови неща. А в тази песен от самото начало исках те да изсвирят браса, но поради лични ангажименти нещата се забавиха и аз го записах с Михаил Йосифов и Вили Стоянов, а по-късно Карандила направиха техен вариант, който е само с духови инструменти и Еко на бас. Ще го представим за първи път на Аполония. Плюс още няколко съвместни неща – джазови композиции. Те са страшни, просто на сцена с тях е уникално – най-чувствените музиканти, с които съм пяла, много дават.
На Аполония ще пееш и с французина Baz Gaisne – кой е той?
Дизайнер и доста известен архитект в Париж, но освен това е и музикант и много артистичен. Съвсем случайно се запознахме миналата година и се харесахме. Чух го в един бар да свири на китара една много популярна песен – Hit The Road Jack. Но той я изсвири по толкова чувствен и нов начин, както малко джазмени могат. За мен това е най-трудното – да направиш позната песен, без да я променяш кой знае колко, но да вложиш нещо от себе си. Сега ще направим на сцената и една негова песен, а пък той ме покани следващата година да участваме заедно на един фестивал в Катманду, Непал.
Какво би правила, ако все пак не ти се получат нещата в музикалния бизнес?
Не очаквам нещо кой знае какво. Искам повече концерти, за да мога да стигна до повече хора. За да имам и аз енергия да правя нови неща. Иначе вероятно ще отида да уча дизайн в Италия. Интересувам се от архитектура, много се впечатлявам от красиви вещи.
Последното красиво нещо, което си купи?
Току-що, един стар куфар от антикварен магазин. Обикалям всеки понеделник няколко местенца с интересни стари вещи.
Планове за лятото?
Бях в Словения, където имам приятели, с които свирихме в един клуб. Хората са много отворени, но и тук също се случват доста приятни концерти, не мои, хаха. Мен ме чакат през есента два концерта в София, ще бъдат с диджей и само с бас и барабани. И вярвам, че ще се случват хубави неща.
