Седем филма за властта срещу медиите

Ако Стивън Спилбърг, Мерил Стрийп, Том Ханкс и двете номинации за Оскар не са достатъчни, за да се потопите в този политически трилър, то автентичността на сюжетната линия със сигурност ще ви убеди. Строго секретни документи на американското правителство за войната във Виетнам се появяват последователно в The New York Times и The Washington Post през 1971 година. Несполучливият опит да прикрият пагубния характер на действията си в Индокитай принуждава Белия дом и Пентагона да издействат съдебно разпореждане за забрана на публикации по темата във вестниците. Юридическият натиск така и не довежда до цензура, ала напомня, че медийната свобода е кауза, за която трябва да се борим винаги и навсякъде – дори в държави, смятани за установени и развити демокрации.

Класическата сатира по сюжета на Пади Чайефски оживява на голям екран благодарение на режисьора Сидни Лумет, известен още с 12 разгневени мъже, Серпико и Кучешки следобед. Питър Финч се превъплъщава в образа на Хауърд Бийл – телевизионен водещ, чиято напреднала възраст означава предстоящо съкращение. Съкрушеният Бийл обявява публично, че ще се самоубие при последното си телевизионно участие…

През 2016-а BBC определят филма като „възмутителната 40-годишна лента, която предвиди бъдещето“. Според редица анализи филмът е своеобразен протест срещу комерсиализацията и посоката на развитие на масмедиите. Network печели цели четири награди Оскар и има номинации за още две.

Силно въздействащ документален филм за смели до безумие дами журналисти от най-ниските касти в Индия – мюсюлмани, далити и други маргинализирани общности. В миналото далитите саа наричани „недосегаеми“ заради наследствения характер на професиите им.

Главен персонаж във филма е Меера Деви от онлайн медията Khabar Lahariya, която разкрива сексуално насилие над жени и корупция с незаконни мини в дълбоката индийска провинция. „Аз вярвам, че журналистиката е в основата на демокрацията“, заявява Деви. „Когато гражданите отстояват правата си, тъкмо журналистите отнасят исканията им към правителството. Така се борим за справедливост в демокрацията и журналистите трябва да използваме тази си власт отговорно.“

Без бой се признаваме за пристрастни в мнението си, че това е най-добрият български сериал, който сме гледали през последните десет години. В случая лентата на Димитър Коцев – Шошо и Стоян Радев е напълно тематична, а в нея участват Атанас Атанасов, Мила Парушева, Христо Шопов, Михаил Билалов, Снежина Попова, Деян Донков, Самуел Финци, Ана Пападополу, Светлана Янева, Владимир Карамазов и други.

Вестникът Четвърта власт разследва срастването между службите за сигурност, съдебната власт и новите политически франкенщайни. Да ровичкат в симбиозата между агенти, прокурори и популисти обаче си има цена, която съвестните журналисти плащат за работата си. Плаща я и самият сериал, продуциран от БНТ. Макар първият сезон да завършва с вълнуващ отворен финал, вторият така и не се появява на бял свят, а за неведомите зрители реалността остава все така поприкрита и далечно екранна – като на кино.

Млада репортерка (Джейн Фонда) случайно става свидетел на инцидент в електроцентрала по време на репортаж. Въпреки усилията на директорите на телевизията да възпрепятстват разпространението на записа, журналистката и циничният ѝ оператор (Майкъл Дъглас) са решени да извадят фактите на светло. С помощта на обзет от угризения на съвестта учен (Джак Лемън), те са готови да вървят срещу системата в името на истината. Филмът на Джеймс Бриджис поставя в опозиция моралния избор и безскрупулния авторитет на властта, но засяга и други големи теми като сексизма на работното място.

Документалният филм на румънския режисьор Александър Нанау разказва за последиците от пожара от 2015 година в клуб Colectiv в Букурещ. След инцидента голям брой от приетите в болница губят живота си, а състоянието на други бързо се влошава. Справедливостта е в ръцете на група разследващи журналисти, поели тежката задача да изобличат мащабна измама в здравеопазването. Филмът разтваря завесите към скрития свят на корупцията в здравната система и доказва силата на обективната журналистика.

Circle of Deceit (Die Fälschung)

Германският режисьор Фолкер Шльондорф показва войната като опияняваща сила, способна да строши всеки морален компас. В лентата от 1981 година журналистът Георг Лашен, изкусно изигран от Бруно Ганц, е изпратен в Бейрут, за да отразява Ливанската гражданска война. Колкото повече потъва в жестоката реалност на военните действия, толкова повече губи ясната граница между действителността и показаното на телевизионния екран. От пасивен и безпристрастен наблюдател той постепенно се превръща в активен участник, дори причинител на насилие. Филмът поставя въпроса за това къде стои ненамесата от морална гледна точка, когато хлябът, вървящ със зрелищата, е филийка с масло за закуска в кухнята пред телевизора.