Защо избра датата 14 февруари за представяне на новия ти албум Когато има защо?
Когато се занимаваш с нещо творческо, винаги има ако, но или ами ако. Не казвам със сигурност, че това е датата, но, да, около 14-и бих искала да финализирам, да материализирам тялото на моя извървян през последните 5-6 години път. Mога и да се забавя малко, не преизпълнявам петилетка. Записите в студио не са ми любими и ми трябва повече време да се организирам. Обичам, когато песните се променят всеки път на сцената – при нас има непрекъснати импровизации. Това ме забавлява много повече, отколкото в студиото, когато – изпяваш го, изсвирваш го и вече край – то не подлежи на промяна.
Тоест нямаш сантименти към празника Свети Валентин?
Не, в никакъв случай. Въпреки че харесвам факта, че хората са посветили един ден от годината на любовта. За мен всеки ден от годината е любовен. Изповядвам философията на човек, който открива любовта във всички измерения, които сетивата ни могат да обгърнат и да срещнат. Мъжът и жената – да, това е съвършено, обаче любовта е в цялата тази сетивност на хубавото сутрешно слънце, на мириса на прясно смляно кафе, на следобедна бисквитена торта, на жена, която крачи с високи токчета и хубави крака и с ръб на чорапогащника…
Затваря ли се някакъв творчески етап с този албум?
Не мога да кажа, че затварям нещо. Напротив – отварям пътя. Само по този начин мога да продължа напред, защото, когато има недоизказани неща, не можеш да минеш напред във взаимоотношенията си. Когато има тайни, които таиш, когато любими хора не си споделят, връзката им се прецаква. Затова реших да кръстя албума Когато има защо, защото само когато има защо, нещата трябва да се казват такива, каквито са.
А когато няма защо, има ли нужда от музика?
Винаги има нужда от музика! Но понякога тази музика е само за мене си или за най-близките ми, а понякога, когато има защо, тя трябва да срещне своята публика. А моята публика последните десет години е изключителна – вярна, любовна, обсебваща, интелигентна. Публика, на която наистина дължа, в най-добрия смисъл на думата дължа. Всички в нея са много емоционални! Секта на любовта – така ги наричам.
Къде ги намираш?
Намирам ги вечер, когато пея. Някои от тях са живели в чужбина и са се върнали, други пък все още пътуват. Има един инженер например, който идва на концертите ми вече десет години, работи в АЕЦ Козлодуй и е поет – пише като Шекспир. В публиката има страшно много доктори, хирурзи, артисти. Има и пълни безделници, които аз много уважавам, защото, за да имаш мотивация да бъдеш безделник, също трябва да си силен като философия. Въобще целият този микс от нецеленасочени, неподредени, неизгладени хора – това обичам. Обичам хаоса в душата и във външността, а когато той е мотивиран, си личи. Иначе е хубаво обувките ти да са чисти, но какво ако не са? Мислите са по-важни, винаги са по-важни!
След като се получи продуктът на откровението, стараеш ли се да му слагаш етикети – поп, джаз, соул?
Много ми е трудно, защото от доста години има силна електронна вълна покрай чилаут и хаус музиката, която много харесвам. Обаче в същото време не спирам да слушам музиката от 70-те и 80-те години – не мога без нея. Затова опитваме с моите колеги да приобщим новата вълна, като ползваме основите на старата. Не мога да кажа какъв микс се получава. Някакво акустично диско с електронни семпли, примерно. Но не се ангажирам с такава дефиниция.
Каква е на вкус музиката ти?
Прилича ми на накъсан морски следобед със студени праскови, накиснати в розе, и канела и лед, и музика, и боси крака, и приятели, и много смях, и пясък, и емоционалност. Има вкус на нещо тръпчиво, сладко с алкохол… Скоро правих една шоколадова торта, която залях с уиски и сложих лют червен пипер. Нещо много силно и лично в същото време.
Имаш ли любимо парче от новия албум?
Последният сингъл Why ми е ужасно любим.
Идеята за клипа твоя ли беше?
Не, беше на Васил Германов, който за първи път снима видео. И на Сандра Клинчева, която направи стайлинга. Споменах им каква ми е идеята – да вървя по една улица и да изпея тази песен. Те ми казаха – “Не, няма да вървиш, ще седиш в една кола. Ще го снимаме ние. С фотоапарат.” Съгласих се. В нашия смешен шоубизнес видеото дотолкова вече няма значение, че по-добре да бъдеш откровен.
А пускането за продажба на албум има ли значение?
Винаги има значение за хората, които се интересуват от това, те не бива да бъдат подценявани! Но нашият пазар е изпаднал в суперпатова ситуация. Нямаме поп, рок и джаз сцена в момента. Няма медия, която да ни отразява, няма музикална телевизия, която да завърти клиповете ни. Това е третият ми клип, който никъде не искат да пускат. А предишните Supergirl и Всяка година по същото време с Орлин Павлов ги направи екипът на Иван Москов. Те са като миникино! Влезте в интернет да ги гледате, защото са само там. Не влизали във формата на медиите.
Поставяш ли си за цел да се бориш на този фронт?
Не, но не ми харесва това, че има медии, с които общувам, когато трябва да пусна някакви нови неща и те ме питат “Къде беше последните години?”. Аз бих ги питала къде са те всъщност?
Това би ли те подтикнало да напуснеш България?
Не, България много ми харесва. Тук имам свободата да правя каквото искам и, слава Богу, да изкарвам парите, които ме задоволяват, за да живея добре, защото рано или късно нещата опират и до това. Ако отида другаде, първо и най-важно – ще съм без приятели, това ще ме направи полумъртва. Второ, ще трябва да живея с постоянен сантимент, със спомени за хубавите софийски улици, по които съм отраснала, което ще ме доубие. И трето, няма да имам свободата да правя музиката, която искам, защото някой продуцент ще ми каже с каква коса да бъда и какво да пея примерно. Плюс това, харесва ми, че ходя на море тук, че карам ски тук, че тук е много вкусна храната.
Албумът й Когато има защо очакваме на 14 февруари
