Първият път, когато си помисли "трябва да се пробвам"
Дими: Запалих се преди 12 години, когато живеех в Канада. През нощта често бях на компютъра, а по една малка кабелна телевизия всяка събота пускаха архива на Saturday Night Live. Така постепенно започнах да следя стендъп комедията, после харесах българската страница във фейсбук и един ден ми излезе съобщение за предстоящ отворен микрофон. Казах си "ами, добре, ако до три дни измисля поне три смешки, ще изляза на сцена, вместо и този път само да гледам".
Flash: Аз пък преди време изгледах всички стендъпи на Крис Рок, които успях да намеря в интернет. И бях "уау!" Запалих се, продължих да следя много комици, както правя и досега, а преди три години разбрах, че и в България има стендъп. От доста време се занимавам с брейк танци, така че съм свикнал със сцената и стъпка по стъпка, все по-смело, започнах да правя и това.
Самоиронията като втория зад микрофона
Flash: Първoто нещо, с което започваш, трябва да е най-очевидното. Когато си дебел, излизаш и казваш "здравейте, аз съм дебел". Аз например съм мургав и непрекъснато откривам шоуто с това. Има обаче и моменти, в които някоя шега просто не се получава. Веднъж усетих това и изтърсих "май никой не разбра за какво говоря" – всички моментално се засмяха. Така приобщаваш публиката, казваш й "ок, това не стана, продължаваме нататък".
Дими: С каквато и енергия да излизаш на сцената, когато започнеш да се бъзикаш със себе си, моментално ставаш по-симпатичен. Аз лично правя много сравнения между "българщината" и глобалното мислене. Доста хора обаче имат криворазбрано чувство за патриотизъм и приемат този хумор навътре. Затова искам винаги да става ясно, че се надсмивам над нашата интеграция в света, но и аз съм част от проблема – шегата е на мой гръб, не се присмивам на никого. Мисля, че това му е най-хубавото на стендъпа – в противен случай щях да говоря на хората в хола или просто да имам много досаден фейсбук акаунт.
Случката, която се превърна в най-забавната ти история
Flash: Най-големият шедьовър е да направиш смешка, за която хората да си кажат "ей, как аз не съм се сетил за това?" Ако можеш да измислиш нещо за ходене, щракане с пръсти, вдигане на чаша – това е истинският хумор. Смешните неща са обикновени.
Дими: Много по-яко от това всички да се засмеят, защото си казал някоя глупава дума като "пръдня", е да си кажат "ох, да бе, верно". Трябва да наблюдаваш и да дебнеш всякакви неща от ежедневието. Ето например Джери Сайнфелд: през 80-те той е минал с комбайна си и не е оставил шеги за никого – още тогава е изпреварил времето с хумор за това, че сме постоянно на телефона или че прекарваме часове в моловете.
Неочакваната импровизация, за която беше "брей, получи се"
Flash: Има случаи, когато нещо се получава много по-добре, отколкото въобще си очаквал. Например могат да ти се засмеят много повече на сетъпа (подготовката), вместо на пънчлайна (кулминацията), а ти си казваш "ама, хора, не, защо се смеете тук, почакайте, смешното едва сега започва". Понякога обаче се оказва, че не си прав и виждаш как публиката е "да, добре, и това става, но първото беше много по-смешно".
Дими: Точно това ми се е случвало много пъти. Има дори една определена шега, която вече започнах да използвам по този начин: разбрах, че кратката пауза след "не знам дали ви се е случвало да сте българи" работи точно така. Хората се засмиват, после се успокояват и успявам да ги разсмея отново.
Човекът, когото не би искал да видиш в публиката
Flash: Публиката ни е най-вече между 25 и 35 години, но понякога идват и по-възрастни хора. На едно шоу имаше мъж на около 50 заедно с 80-годишния си баща. Когато му обърнах внимание в началото на шоуто, той много се смееше, в средата вече беше малко посърнал, а в края сякаш си казваше "преживял съм всичко, бил съм на войни, но такова ужасно нещо не ми се е случвало". Сякаш току-що са го взели от фотьойла пред телевизора, докато гледа любимия си сериал, и са го сложили пред нас. Проблемът е, че той не е в час с нашето време и не може да разбере голяма част от хумора ни.
Дими: Друг подобен момент е, когато има дете. Тъкмо започваш да ставаш вулгарен, когато виждаш два ококорени фара в тълпата. Изходът е да направиш шега с родителите му и те да го изнесат от залата, преди да детронираш детството му.
Flash: На последния ми стендъп имаше 5-годишно хлапе. Тъкмо стигнах до момент с полови органи и видях как то само запушва ушите си и започва да си казва "ааа", за да не слуша. Беше забавно. Родителите не бяха доволни.
Най-лошата вечер, която си спомняш
Flash: Бар с малко хора. Всички кофти истории започват така. За стендъп не трябват много неща – само сцена, светлина и озвучение. И да няма телевизор, на който върви мач. Важно е и да има поне малък подиум, защото ако хората не те виждат, започват да си говорят. Понякога обаче те просто са дошли да пият по едно и не знаят, че ти си там. Получава се ситуация, в която ти си с микрофон, някой влиза с якето, разопакова се, застава до теб, чуди се какво става, гледа приятелите си с недоумение. В началото пътувах за всяко участие от Бургас до София и много се ядосвах, когато се случваше така. Вече приемам нещата по-спокойно. Освен това трябва да извоюваш вниманието на хората, да извървиш сам пътя от "ти кой си бе" до "добре, този човек имаше какво да каже, харесвам го".
Горивото за "продължаваме напред"
Flash: Миналата година направихме на мускули първия Национален турнир по стендъп комедия. Запознахме се с много хора, много хора излязоха пред микрофон, спечелиха, върнаха се. За мен е важна творческата идея и да развиваме сцената – парите някой ден ще дойдат.
Дими: Правим шоу заедно, защото иначе няма как да имаме самостоятелни изяви толкова често. Така обединяваме и публиката си: някой мой приятел ще дойде заради мен, но ще види и Flash, после ще хареса страницата му във фейсбук, ще му пише съобщение през нощта "Хей, как ти се струва новата ми профилна снимка?" и нататък – каквото стане. Но имам предвид друго – по този начин си помагаме взаимно.
Българска стендъп комедия е на facebook.com/standupcomedybulgaria
Следващото им общо шоу е на 9 декември от 20:00 във Влайкова с вход свободен
Дими е също в Gaba bar на 4 декември и води Open mic на английски в Cosmos на 15-и, всяко от 20:00 с вход свободен
Flash е и във Влайкова на 14 декември от 20:00 с вход 10лв
