Разбира се, че името на лейбъла им помага доста. От 2009 Efterklang записват за легендарната (използваме определението съвсем на място) инди компания 4AD. От 1979 до момента под неговата шапка излизат стотици албуми на банди и изпълнители като GusGus, Cocteau Twins, Pixies, The National, Bon Iver и Dead Can Dance.
(Пред)Историята
Всичко започва през 2001 в чудния Копенхаген (с който групата остава силно свързана, независимо че днес са се установили в по-мащабния и пънкарски Берлин), като и тогава, и сега ядрото на Efterklang са Каспер Клаусен, Мадс Брауер и Расмус Столберг. И въпреки че музиката им прогресира и се развива, някои неща остават същите – датчаните се стремят към прогресивен, наситен звук, някъде между пост рок, шуугейз, синт поп и ембиънт, като експериментите с методите на запис и новите звуци/инструменти са просто задължителни. Вторият им албум Parades например освен студиен има и лайв вариант, записан заедно с Датския национален камерен оркестър, а през 2010 Efterklang обединяват сили с френския режисьор Винсент Муун за аудио-визуалното концертно вълшебство An Isalnd, заснето на брега на малък датски остров.
Пътешествието
Има защо обаче да наричат Piramida своя най-амбициозен албум. Преди година Каспер, Мадс и Расмус се отправят към далечния Север – по-точно към Полюса и остров Шпицберген, където се намира изоставен миньорски град, наречен Пирамида. Тримата изследват призрачно-красивата местност, навират се в пусти тунели и празни барове, заснемат цялото нещо, но (което е по-важно) – записват всякакви звуци – от вятъра в тревите до скърцането на дъските под човешките стъпки и дрънкането на стъклени бутилки. Така Piramida е както вдъхновен от гледките и извънземната атмосфера на града, така и пропит с неговото далечно ехо.
Музиката
… е многопластова, на места – семпла, а на други – почти епична. В Piramida ще чуете отекващо пиано, джаз моменти, божествена хармония от гласовете на 70-членен женски хор, балансирания (но емоционален) вокал на Каспер, електронен ритъм плюс десетки семпли от острова, пост рок структури и унасящ ембиънт. Не, това не е музика за класациите, а за душата.
