„Много е просто. Трябва да забравиш за фотоапарата, да се затвориш в тъмната стая и да се заиграеш със светлосенки и цветове. Композирам триизмерни предмети, осветявам ги, после насочвам излъчената и отразена светлина през лещата на обектива и записвам образите върху фотографска хартия. Звучи технически, но всъщност процесът е много интуитивен“, търпеливо обяснява Джо, която преди броени часове е пристигнала в София за първата си изложба у нас. За галерия Sabai носи девет платна в синьо, лила и златисто, а обектът под лупа този път са дивите зюмбюли.

„Май съм в синия си период“, смее се Джо, а шегата й е странно уместна. Творческите етапи на младата авторка са ярко оцветени. Започнала е с пурпурно, отпечатвайки върху светлочувствителна хартия образа на сърцето (животинско, не човешкото). „Идеята се роди спонтанно в разговор с приятели. Направих няколко работи в голям мащаб и, противно на очакванията ми, изображенията се оказаха доста ярки.“ Отзвукът също е изненадващо положителен. Разделената на два лагера лондонска публика – между графити мистерията Банкси и провокативния Деймиън Хърст, е заинтригувана от Холанд и намира литографиите й без допълнителна реклама. „Работила съм с плацента, със замразени обекти, какавиди, буболечки, прах от кремация…“. В решението й да „заснеме“ човешка пепел има нещо силно символично. „Животът и смъртта са част от естествения цикъл, а природните процеси винаги са ме вълнували. Мисля, че трябва да приемем смъртта, за да започнем да живеем пълноценно. Твърде погълнати сме от дребните драми, които сами си създаваме.“

Желанието за пълноценно изживяване отвежда Джо в Тайланд, където британката създава нови картини от светлина и цвят. Пристига подготвена, но плановете се объркват. На митницата я спират и конфискуват кутиите със специални химикали за проявителя й, защото изглеждали опасни. „Разследването“ им отнема по-дълго от очакваното. „Върнаха ми ги малко преди да напусна страната, разказва Джо. И се наложи да използвам наличните полароиди, за да направя серията си от литографии Butterflies in the Wind (Пеперуди във вятъра – бел. ред.)“.

Зюмбюлите, които Джо излага сега в галерия Sabai са нежни и мистични, досущ като тайландските й пеперуди. „Тези платна ми носят спокойствие, те са вдъхновени от връзката ни с природата и от тишината, която намираме там“, обяснява авторката. Освен деветте литографии от серията Enjoy the Silence (Наслади се на тишината) в Sabai ще бъдат показани и шалове с авторски принтове на Холанд, по които тя работи заедно с румънската модна дизайнерка Кристина Сабадук. Двете споделят едно студио в Лондон и сътрудничеството им се оказва неизбежно. „Преди време Кристина работеше със сол на кристали, а аз – върху серия с пера. Едно перце беше попаднало върху солта и се беше кристализирало. Изглеждаше много красиво. Така решихме да направим колекция с отпечатани върху тъкан образи на замразени предмети.“ Застиналите капки оцет върху тъмносиния памучен шал, който Джо е разгърнала пред мен, изглеждат космично, а оригиналният принт, между другото, е изложен в Кралската Академия. „Никога не знам какъв ще е крайният резултат, действам интуитивно“, споделя Джо. Очевидно шестото й чувствo заслужава доверие.

Джо Холанд е в Sabai, ул. Неофит Рилски 63,
до 3 декември