Как ти се струва българската сцена в момента?
Супер яка. Доста групи се появиха последните години, напук на цялата ситуация. Млади, знайни и незнайни, излизат все повече. И най-хубавото е, че вървят в различна, модерна посока.
Ще ни споделиш ли няколко имена, които те вълнуват?
Прослушах много около конкурса за непопулярни банди на фестивала Elevation. И тогава ми направиха впечатление Реген Катцен. Те използват само бас, барабани и глас – звучат адски съвременно. Също и Pornographic Monsters – не знам колко нова банда са, но за мен бяха откритие. Много харесвам и Smallman, както и Fyeld.
А какво се случи с по-старото поколение банди от края на 90-те, към които принадлежи и Сепуко 6?
Голяма част от групите, които се водеха алтърнатив и ъндърграунд, вече ги няма. Ние продължаваме с цената на всичко. Мотивира ни единственото нещо, заради което сме се събрали – да правим музика. И приятелството ни.
В момента има шанс за повече млади групи, които могат да поведат нова аудитория към нещо различно, не само като свирене, а като изживяване по време на концерт. Нямам идея какво ще е различното като стил, но чакам да се появи истински фронтмен, който има какво да каже, а не просто да изглежда добре и това да му е единственото достойнство. Някой, когото публиката наистина да харесва, а той да я предизвиква непрекъснато. Въпрос на време е да се появи и да чуем за него.
Има ли носталгия към времето на О!Шипка?
О!Шипка липсва, защото създаде не просто сцена, а социална мрежа, която свързваше себеподобни. Нямаше друго място, където да се изявиш и да срещнеш публиката си, защото групи като нас не свирят на общински празници и други такива мероприятия.
Разкажи ни малко за твоя музикален бекграунд.
Моята история започна в Пловдив. Започнах да свиря в клубове на 16 и доста време съм прекарал там, пеейки неудобни и трудни за пеене парчета на Лени Кравиц и Led Zeppelin. В един момент реших, че това няма смисъл, а аз няма да спра да правя музика и е по-добре да правя нещата, които искам. Десетки са проектите, които съм осъществявал в Пловдив в продължение на десет години. Първата ми банда с авторска музика се казваше Black Out, след това един от най-успешните ми проекти беше Ибекс, кръстен на котката на една обща позната. После дойдох в София и много бързо се намерихме с другите от Сепуко 6.
По обява?
Точно. Истината е, че се загледах в една обява в ОЧЗ, защото много дълго време бях слушал за един агент Чилиеца, басист. Непременно исках да го намеря и да свиря с него. А на обявата имаше телефон и мейл за обратна връзка – chili@yahoo.com примерно. Реших, че това е той. Звъннах, но не вдигна Чилиеца, а негов приятел – Аксел, който сега е наш китарист. Така се събрахме, направихме първата репетиция, беше много смешно. Аз имам много висок глас, а те свиреха разни неометъл неща и на първо слушане въобще не се връзвахме.
Пробвал ли си да станеш вокал и на друга банда?
Имал съм желание да експериментирам в друг вид музика. Имаше период, в който Gravity Co. се бяха разделили с Явор и пробваха с много различни вокали. Почти няма фронтмен, който тогава да не е минал на прослушване през тях. Имахме 2-3 сбирки, но нещата не се получиха, не разполагахме и с много време. Това е единствената ми проба, която само затвърди, че моето място е в Сепуко 6.
Освен вокал, ти си и автор на текстовете в бандата, нали?
Да, пиша си стихчета. В музиката участваме всички. Най-големият двигател за инструменталната част е Жорката, който идва с готови предложения, рифове, а ние се хвърляме. Аз също от време на време се включвам с идеи за рифове, които съм си мислил вкъщи, дрънкайки на китара.
Спомням си ваш лайв в The Club, преди около две години. Бяхте доста по-различни и в нещата ви имаше някакъв много приятен трип хоп.
Да, така беше. Имаме едни междинни периоди. Издали сме два албума и едно EP, а между техните записи винаги експериментираме много. Този трип хоп уклон го имаше още в първия ни албум. Но като мина малко време, решихме, че там не сме толкова силни и трябва да вземем още някой, за да направим този звук. Но така или иначе, такъв човек не намерихме, а и той може би само щеше да наруши баланса, който си бяхме създали. Постепенно се отказахме от този звук, а правейки последния ни албум – Билки, пък се върнахме много назад.
Какво слушахте, докато записвахте Билки?
Много Led Zeppelin, както и Anthems for the Damned на Filter.
Къде можем да си купим албума?
Общо взето никъде. Ние сами сме си продуценти, издатели, дистрибутори. По-добре да не засягаме темата за музикалния бизнес у нас. Но на концерти може да се купи албумът, както и от ОЧЗ.
Какво сте ни приготвили за концерта в Алкохол на 5 септември?
Неща от трите ни албума, няма да има нищо акустично. Плюс три съвсем нови парчета, които никъде не са излизали и никой не ги е чувал. И това е новата вълна, по която супер сме залитнали в момента. Има го груувът на Gossip, по-твърд, разбира се. Ще има и един кавър, който правим от известно време насам – на Карузо, който искаме и да запишем, ако успеем да изчистим правата.
Сепуко 6 са в Алкохол, 5 септември, 20:30, 5лв
