НА ПРЪСТИ С МИКСЕРА
Спомням си кухнята от детството ми и дори точното място, на което майка ми бъркаше тесто за кексове и разни други сладкиши. Умирах си да подържа миксера, но тя все не ми даваше, защото беше от старите, от които ръката ти яко вибрира, а аз бях съвсем малка и съответно съвсем ниска. Като поотраснах вече приготвях сама сладоледи и торти, а после интересът ми се пренесе към готвенето изобщо. Макар и случайно, това със сладкарството се случи без изненада за мен. Преди 6-7 години тази енергия просто се появи – събуждах се и нямах търпение да пробвам някоя рецепта, която ми е попаднала. Събирам ги отвсякъде и винаги тествам оригинала преди да започна да импровизирам.
МОЖЕ БИ НЕ ОБИЧАМ МАКАРОНИ
Нещата, които приготвям, изобщо не са сложни. За мен е по-интересно да тествам често нови рецепти, отколкото да мъча трудни техники. Има и сладкиши, които съм решила, че няма да ми се получат, опасни ги усещам. Преди 10 години например се страхувах от печения чийзкейк, а сега го правя непрекъснато. Слагам си такива прегради и извън сладкарството, но след време най-често ги прескачам, дори да не е от първия път. Единственото нещо, от което съм се отказвала, са френските макарони. Четири пъти пробвах да ги направя, купих си книга само за тях и пак не станаха. Сега се замислям, че може би изобщо не ги обичам. Пробвала съм от уж най-добрите в България – само пудра захар усещах. Тази година в Рим пък си взех кутия от Ladurée, които трябва да са върхът, но след месец и половина ги открих в шкафа вкъщи, сухи и явно забравени.
КЕКС И ВСИЧКО Е ТОЧНО
Имам си периоди – като "тиквения" отпреди 3 години, когато въобще проядох тиква. Преди това нямаше сила, която да ме накара да пробвам, а сега я приготвям всякак и я обичам дори само сварена. В момента обаче съм на Bundt кейк вълна. Името идва от формите, в които се пече сладкишът и от които излиза цял и кръгъл, а не се реже на парчета в тавата – съвсем като нашите си кексове, от които тръгна всичко. Обожавам кекс. Ако има 10 десерта на масата, кой от кой по-модерен, най-много ще ме съблазни едно пухкаво парче кекс – ако е с леко пандишпанено тесто, най-добре.
СЛАДКА МЕДИТАЦИЯ
Адски ми е приятно да си пека елхички в продължение на 4-5 часа. Физически се изморявам, но главата ми се пречиства и се зареждам. А онзи момент, в който тествам нещо ново и трябва да повдигна формата, за да надникна какво има отдолу, е истинско вълнение. Целият процес пак е работа, но различна от това да измислиш нещо и някой друг да го свърши. Дори не искам никой да ми пипа сладките или да ми пече елхите. Понякога приемам компания в кухнята, защото ми е хубаво да си говорим, а друг път предпочитам да съм насаме. Винаги обаче с мен е музиката – ще ми се да можех да си слушам и докато спя. Сега съм развълнувана, защото преди два дни открих The National и ги въртя нон-стоп, така че вече знаете как звучат коледните ми сладки.
АРХИТЕКТУРНИ ФОРМИ
Колегите на сестра ми са най-големите консуматори на моите сладкиши. Огромните количества, които съм изпекла в експерименти през последните 3-4 години, трябваше да се изяждат, така че вечер готвех, а на сутринта пращах всичко в офиса ѝ. Един ден я дръпнали настрани и казали "дай да вземем нещо на Люба, тя ни изхранва", събрали пари и ми ги пратиха да си купя каквото искам. Взех си една красива и много архитектурна кейк форма, която веднага ще познаете в снимките ми. Друг любим уред ми е една винтидж машина за палачинки, на около 30 години. Спасихме я от тавана на родителите на моя приятел, а тя пък спасила тях в началото на 90-те. Когато в един момент и двамата останали без работа, приятелят ми тъкмо бил купил машината от свой познат от Германия и им я предложил, за да правят и продават палачинки. Отворили малък дюкян пред къщата си на главната в Несебър и 2 години въртяли палачинки до несвяст. Сега уредът е супер за партита с повече хора, защото бълва палачинки на всеки 30 секунди и иначе няма смисъл – някой трябва непрекъснато да яде.
ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА
Случва се да ме питат за рецептите ми и дори не съм се замисляла дали да ги споделя. Какви тайни може да има – всичко е в сметаната и маслото. Няма смисъл да крия това, което знам и още по-малко, когато то носи удоволствие за някого. Вярвам, че даването се връща в точните моменти. И не можете да си представите какви неща ми се случват непрекъснато. Ето, преди три седмици казах на сестра ми, че тя е моят Дядо Коледа и изредих списък: за новата година искам билети за Pearl Jam, за Massive Attack, за Depeche Mode и още няколко. И какво става: Pearl Jam обявяват турне в Европа. В деня, в който стартират продажбите, четирима човека се инсталираме пред компютрите, но е лудница и дори не можем да влезем в системата, докато билетите се разпродават за минути. В същото време братовчедка ми цъка останалите дати от турнето и вижда фестивал в Мадрид, влиза в сайта му и какво се оказва: първи ден – Depeche Mode, втори ден – Massive Attack, трети ден – Pearl Jam. Забиваме по билет за Мадрид и, както само се шегувах, стана Коледа и всичките ми желания скочиха на масата.
Любка е във Food Connection на 10 и 11 януари с кулинарен клас за Bundt кейкове
LUbakery е на facebook.com/LUbakery.bg и instagram.com/lu.bakery