Сигурен ли си, че това ти трябва?

Покрай картата Чешмите в България, за която ще прочетете след малко, Симона среща Божана Загорчева (неин ментор в конкурс за социални иновации), а днес вече двете заедно помагат на бизнесите да са по-зелени чрез стартъпа си Основа. Как един буркан става главен герой в историята на Симона и накъде върви тя сега? Нека разберем заедно.

Много. През 2020 направих сериозен кариерен завой. В продължение на години се занимавах с корпоративни комуникации в големи международни компании. След дълго обмисляне реших да се отдам на истинската си страст – устойчивото развитие, и да напусна корпоративната среда. Затова инвестирах в специализация в сферата, а заедно с Божана Загорчева стартирахме Основа – нашата консултантска компания, съветник за устойчив бизнес в България. Целият ни живот се гради върху истории.

Аз съм комуникатор, който преди около 5 години осъзна колко много щети сме нанесли върху планетата. Така открих своята страст – да се фокусирам върху решаването на проблема, вместо върху потенциала ни да се провалим като човечество.

Случи се по доста прозаичен начин, мисля, че през 2017. Случайно попаднах на YouTube видео, в което много симпатично момиче показваше един буркан, в който е събрала всичките си отпадъци за последните 4 години. Истината е, че в този момент осъзнах какво влияние оказвам върху околната среда и колко много излишен боклук генерирам ежедневно. А винаги се бях смятала за човек, когото го е грижа за природата. Започнах трескаво да чета всяка книга, която намеря по темата, да гледам документални филми и да търся начини да намаля отпадъка, а впоследствие и отпечатъка си. Около година по-късно започнах да документирам всичко, през което преминавам, в блога Zero Waste Sofia.

Zero Waste Sofia и Основа са твоите начини да правиш смислена промяна. Какво успя, какво не успя и какво предстои да постигнеш?

От гледна точка на ZWS и отношението на индивидите в България към проблема с околната среда се промениха много неща. В началото, когато правех първите си опити да пазарувам в собствен съд, за да намаля отпадъците си, срещах откровено неразбиране. Сега вече много повече магазини са отворени за подобни практики и това основно се дължи на желанието на потребителите за промяна. Смятам, че те са много по-осъзнати. Силно се надявам да съм допринесла поне за малка част от тази промяна. Около блога се зароди общество от близо 13 000 активни и готини зелени хора, а устойчивият начин на живот вече не е само за хипита. Още много неща се случиха – заедно направихме картата с чешмите в България, на която вече има отбелязани над 1100 свободни източника на питейна вода в цялата страна, а проектът достигна до полуфинал в конкурса на ЕК за борба с пластмасата за еднократна употреба. Много неща не се получиха, но няма да спра да опитвам. Все още например доста хора не вярват в системата за разделно събиране на отпадъци у нас. Системата функционира, но една от основните причини за недоверие е липсата на достатъчно прозрачност и ясна комуникационна стратегия от страна на държавата. Все още търся правилния подход към темата. Що се отнася до Основа, с Божана сме си поставили амбициозни цели за намаляване на въглеродните емисии на бизнеса в България. Вече успяхме да помогнем на няколко компании да го направят, но сме още в началото на пътя. Преди всичко трябва да свършим много работа в посока повишаване на информираността на малкия и средния бизнес, който формира близо 60% от БВП у нас.

Доскоро беше от читателите на блога и най-вече ежедневната ни комуникация в Instagram. Сега това се допълни и с първите промени, които постигнахме като бизнес с други бизнеси.

О, случвало се е, комбинацията между climate anxiety (климатична тревожност – бел.ред.) и гледката на някой, който си хвърля фаса през прозореца, може да бъде много обезкуражаваща. В такива ситуации се опитвам да се фокусирам върху положителното и всички онези неща, които вече се промениха и могат да се променят.

Животът с нулев отпадък е чудесна отправна точка, по пътя към която можем да променим навиците си и да постигнем чудеса.

Вярвам, че все още нещата са обратими, но имаме нужда от спешни и радикални действия. Всъщност учените са го дефинирали – не бива да позволяваме глобално повишаване на температурите спрямо прединдустриалния период с 1,5 градуса. Без спешни действия те вероятно ще нараснат с 2°C до 2060, а към края на века може дори да достигнат 5°C. Това би довело до опустошително въздействие върху природата, необратими промени на много екосистеми, загуба на биологично разнообразие, огромни разходи за икономиката и невъзможност да произвеждаме храна. Но ние не бива да го позволяваме.

Да гласуваме, да консумираме по-осъзнато и да си помагаме.

С нетърпение чакам транспонирането на директивата на ЕС за намаляване на пластмасата за еднократна употреба у нас – като задължителна и много малка първа стъпка. С още по-голямо нетърпение очаквам законови промени, свързани с въвеждане на депозитна система с цел намаляване на отпадъците и разделно събиране на биологичния отпадък.

Иска ми се да чувам повече за Мириам Макеба, чийто отпечатък завинаги ще е далеч отвъд музиката. Не по-малко – за Ани Ленърд, която продължава с работата си да прави света по-осъзнат и критичен към неетичните практики и консуматорството.

Ако беше героиня от роман, какъв щеше да е той и каква би била най‑емблематичната ти реплика?

Романът би бил фантастичен с комични елементи, а репликата вероятно "Сигурен ли си, че това ти трябва?"