"В обявата беше уточнено: "Стая с площ 40 квадратни метра, баня и ползване на напълно екипирана кухня", наем 500 евро. Сигурно имаше някаква грешка. Откакто Сатюрнин търсеше жилище в Париж, беше посетила отвратителни дупки по 25 квадратни метра без мокро помещение за 1000 евро на месец, които бързо намираха наематели. Каква ли измама се криеше зад това невероятно предложение?"
Синята брада разказва историята на млада университетска преподавателка на име Сатюрнин, която търси жилище под наем и се нанася в дома на испанския аристократ дон Елемирио. Злите езици говорят, че по подобие на Синята брада – богатия благородник, избивал любопитните си жени, дон Елемирио убива наемателките, които се опитват да проникнат в изрично забранената от него стая. Но ето, че донът се влюбва в Сатюрнин. Скъпо шампанско и остроумни разговори за инквизицията, смъртта, полигамията и изкуството повеждат младата жена и нейния зловещ хазаин към една безподобна развръзка.
Амели Нотомб пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. "Ако не пиша, ставам опасна" – казва тя.
Родена през 1967 в белгийско аристократично семейство, тя прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 излиза първият й роман Хигиена на убиеца, а през 1999 й е присъдена Голямата награда на Френската академия за Изумление и трепет.
