Сладко от солено
Чушкопеците са мобилизирани и пълнят въздуха с мечти за ракия и червено вино и, честно казано, не се издържа. Включихме се в подготовката за сезона, за който още не ни се говори, с три шантави буркана сладко от салата – точно така, основата е зеленчук.
Два едри патладжанa удрят кантара в точните 450-500гр за два буркана S-размер (250мл). Обелете, нарежете на кубчета (и махнете семките, ако ви дразнят), после сложете в тенджера с по-яко дъно и залейте с 400гр захар и 250мл вода. В момента на кипване снижете градуса и оставете патладжаните в кротко джакузи – като ще миришат лошо (факт е), поне на тях да им е хубаво. Спасението за вас са подправките: половин лъжичка канела, толкова млян джинджифил, две ванилии и още лъжичка махлеб (от арабските магазини по Цар Симеон). Идва ред с много-на-ум да пуснете вътре и стрък пресен розмарин, който трябва да бъде разкаран в следващите 6 до 10 минути. Поне за половин час сега тенджерата няма нужда от вас, след това бъркайте, докато патладжанът изгуби плътност, а сосът заприлича на мед. Това е. Като се охлади, мажете върху камембер, бри или синьо сирене и опитайте да остане нещо за бурканите.
Трансформирайте в жулиени килограм освободени от семките чушки и ги оставете да отделят собствен сос под две лъжици захар и един капак. След 3-4 часа отцедете зеленчука, преместете го в тенджера и добавете 250гр бяла захар, толкова кафява, 200мл ябълков оцет и зърно карамфил. В следващите 30-40мин умерената жега ще изпарява течността бавно – и още по-бавно, ако чушките ви са дебелокожи като нашите. Бъркайте. Спрете чак когато парчетата станат полупрозрачни, а сокът – в състояние да се разтича плавно по студена чиния. Да се уцели мига тук е ключово – махнете сладкото от котлона, когато още ви изглежда рядко, защото следващата минута ще го циментира в карамел. Остава да сложите половин лъжица лимонтозу и да разбъркате добре преди да изсипете желираните чушлета в един L-буркан (400мл) или направо върху сочно свинско.
Бръкнете в дъното на шкафа и извадете онази кутия обикновен локум с розата на капака, която купихте от чиста носталгия. Хапнете си. Вече имате сили да обелите и смелите пет килограма месести домати и да ги оставите на котлона да пускат вода, да я изпаряват и да се сгъстяват. Прекъснете този процес по средата с 1кг захар и оставете топлото да си действа, докато лъжицата ви не започне да чертае пътеки в гъстото пюре. Чак тогава отворете титулярната кутия локум, смалете парчетата до зарове за табла и ги мятайте в тенджерата, заедно с две ванилии. Всичко е готово за буркани (6 х 300мл), когато е хомогенно и плътно, като конфитюр. Отделете малко в чиния да изстине, докато завъртите една бърза баница със сирене – най-добрата приятелка на доматеното сладко в Павликени, откъдето идва и рецептата.
