Славянска беседа

Преди построяването на комплекс Славянска беседа на това място се издига сградата на едноименното благотворително дружество, в която се полагат основите на столичните изкуство и култура. Въпреки славното ѝ минало днес малцина познават историята на най-прочутата софийска сцена от първите години след Освобождението.

Пътят на Беседата започва още в Деня на св. св. Кирил и Методий през 1880, когато група от 25 души, предимно чехи, решават да основат славянско дружество. Само седмица по-късно в Парижкото кафене до църквата Св. Неделя 75 души, предимно българи, избират настоятелство и подписват устава на дружеството. Там е записана и неговата цел, а именно „да развива славянска взаимност между членовете си и да възбужда и подобрява дружествения живот в обществото“.

През 1881 членовете на Славянска беседа решават да построят сграда за своите нужди. Те закупуват съседни места на източния ъгъл на днешните улици Георги С. Раковски и Славянска. Година след това започва строежът на първото здание на Беседата. Изградени са салон, читалище, стая за заседания, бюфет и кухня. Скоро салонът става недостатъчен и е добавено ново крило.

Постепенно благотворителното дружество се превръща във фактор в обществения живот на столицата и страната. Членовете му се увеличават след всяка сбирка. Сред основните фигури в дейността на организацията са юристът Димитър Греков, лекарят д-р Йордан Брадел, общественикът Иван Е. Гешов и братята предприемачи Георги и Богдан Прошек.

В началото на 1889 настоятелството на Славянска беседа обсъжда възможността за построяване на нова сграда на дружеството. Направени са срещи с архитектите Т. Марков, Петер Паул Бранг и Якоб Хайнрих Майер, след които се възприема проектът на последния. Основният камък на сградата е поставен на 3 юни 1890. В същия ден се дава тържествена закуска за членовете на Беседата и са изпратени поздравления по телеграф към почетните членове на дружеството – историкa д-р Константин Иречек, учения Марин Дринов и епископ Йосиф Щросмайер. Откриването на новата сграда става на 28 декември 1890. Същата вечер се провежда концерт в препълнен салон за 450 души с участието на видни представители на столичния елит.

В края на XIX и началото на XX век новият дом на Славянска беседа е най-престижната сцена за културни и обществени събития. На 2 януари 1891 там се провежда първото оперно представление у нас. То включва откъси от Веселите уиндзорки от Ото Николай и Трубадур от Джузепе Верди с участието на Драгомир Казаков, Иван Славков, Олга Добшова, Ана Кратохвилова и др.

В продължение на около 15 години салонът служи за сцена на предшественика на днешния Народен театър – трупата Сълза и смях. Тук правят първите си стъпки като професионални артисти личности като Адриана Будевска и Кръстьо Сарафов. На тази сцена се играе за пръв път Вазовата пиеса Хъшове в присъствието на самия автор.

През 1895 Беседата отбелязва своя 15-годишен юбилей с големи празненства. Издаден е юбилеен сборник, в чиято комисия влизат Алеко Константинов, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов и други членове на дружеството. Програмата започва с тържествено пренасяне на новото знаме на Славянска беседа, носено от Георги Прошек, до църквата Св. Неделя, където е отслужен молебен за освещаване на флага. Следват двудневни наздравици и веселби в сградата на дружеството.

През есента на същата година в Беседата се провежда банкетът за първия юбилей на Иван Вазов. За финал на тържеството художникът Иван Мърквичка и скулпторът Борис Шатц представят на сцената в салона „табло от живи картини из съчиненията на юбиляря“, което впечатлява всички присъстващи.

В края на следващата година салонът на Славянска беседа е посетен на два пъти и от „хипнотиста“ г-н Мелинсон, който пръв осъществява публична кинопрожекция в България само няколко седмици след това в столичния хотел Македония на пл. Бански. През следващите години Беседата се превръща в един от най-популярните киносалони в града.

Именно в Славянска беседа се поставя началото на кръга „българановци“, създаден около едноименния вестник. През 1904 те дават вечеринка в салона на дружеството, която утвърждава тяхната популярност. Цялата интелигенция на София се стича на събитието, а около 200 души участват в мероприятието от тротоара пред сградата заради препълнения салон.

С построяването на Народния театър и Военния клуб в първото десетилетие на XX век популярността на Славянска беседа отслабва. През 30-те години неподдържаната едноетажна сграда е разрушена и на нейно място е построен модернистичният комплекс със същото име, който съществува и днес.

И все пак думите на Алеко Константинов от март 1895 остават паметни: