Сноукайтът е като кайтсърфинг, но върху сняг – вместо дъска за вода караш сноуборд или ски. Аз започнах през зимата на 2005-2006, когато с група приятели се качихме на Платото на Витоша и изпробвахме за първи път бордовете на Cabrinha. Харесва ми свободата, която ми дава сноукайта, това че с километри около теб няма други хора и си насаме с природата в най-дивната й цялост. Над 10 години не съм се качвал на лифт и вече не карам ски или сноуборд по "стария" начин – абсолютно безсмислено е, усещането при сноукайта е много по-силно. Често ме питат дали е екстремен спорт. Екстремен е колкото всяко друго нещо – ако умееш да го правиш и не се изхвърляш, е чисто удоволствие, но ако си петле, може да ти се стори направо опасен.

Може да се кара навсякъде при няколко условия: да има сняг и хубав вятър (над 5 м/с), да е голо и сравнително равно, да няма препятствия от типа на жици и огради. Хубави места са Платото на Витоша, Езерата и Картала в Рила, полетата около София, например край Елин Пелин. За да караш ти трябва кайт (надуваем или фойл) и сноуборд или ски, но не е само екипировката – нужни са приятели и познаване на зимната планина и нейните особености. Допълнителна подготовка на практика не е необходима, но зависи много от човека, който ще те учи – винаги препоръчвам на всички да намерят Ясен Желязков. Важно е учителят ти да има опит и подход, защото ще ти спести куп проблеми и ще те научи да караш за няколко часа, дори никога да не си се качвал на сноуборд. Не е задължително да си карал кайтсърф преди това, даже напротив – на сняг се учи доста по-бързо и по-лесно, защото съпротивлението е много по-малко, отколкото при карането на вода.

Аз не съм се учил да карам сноукайт – просто си опънах кайта, обух си сноуборда и започнах да си карам километри по Платото. Преди това обаче имах много опит с кайтсърф. Когато той въобще се появи у нас, преди около 15 години, започнах да се уча сам с една малка група приятели на Корал. Това самообучение продължи 2 години с по 6 месеца на плажа, съпътствани с ядене на пясък, неконтролируеми салта, 200-метрови брадички по брега, грешно вързани кайтове, "каране" без трапец и всевъзможни други щуротии. Тогава нямаше никаква информация, а няколкото човека, които се бяха научили някъде по Карибските острови, само парадираха и дори не ни казваха здрасти на плажа, камо ли да ни обяснят нещо повече за кайтсърфинга. Но ние открихме почти всичко сами, включително и истинското удоволствие. За жалост някои приятели се отказаха завинаги в следствие на травми.

Съветът ми към всички начинаещи със сноукайта е: намерете си правилния учител и никога не си мислете, че сте нещо повече от една снежинка във вселената на природата. Отнасяйте се с нужното уважение и се прекланяйте пред нея. Оставяйте само следата от сноуборда или ските след себе си и никога не забравяйте, че тя е там само за един миг, преди вятърът отново да направи магията и тя да изчезне и всичко да е отново девствено.