Играл съм покер за забавление преди години, затова си казах: "Защо не опитам да насоча професионалната си кариера в тази индустрия, като заработя за една от най-големите компании в бранша?". Още от първия ден в офиса се впечатлих колко добре организирано е всичко в компанията. Срещнах страхотни хора, с които вече сме приятели. Споделяме идеи, изслушваме се, участваме във важни и интересни проекти.
Добре знам, че българите клатят глава отляво-надясно за съгласие, но не мога да свикна. Веднъж бях в една пекарна и попитах за кроасан. Дамата поклати глава (за съгласие), а аз отговорих: "Наистина ли?! Но аз виждам кроасаните от тук!".
Не спирам да се смея всеки път, когато се сетя как се опитах да купя сайдер на български. Бях на опашка в магазина. През цялото време си повтарях: "Два ябълкови сайдера, моля". Когато дойде редът ми, а аз вече бях достатъчно уверен, че мога да кажа думите, една стара госпожа ме изпревари: "Това клето момче иска два ябълкови сайдера, през цялото време си го повтаря на ужасен български". Мой приятел ми преведе и всички започнахме да се смеем.
Родният ми град Албасете е тих, всички се познават и храната е страхотна. Всичко е супер, като изключим, че през лятото е над 40 градуса. Затова със семейството ми прекарвах-ме всяко лято във Валенсия, близо до морето. Ако отидете в Албасете, не пропускайте Calle Concepción. Това е улицата на баровете, където можете да седнете за тапас и напитка. Купонът започва в 1 след полунощ и продължава до 6 сутринта (ако сте живи). Във Валенсия пък отидете да хапнете в La Riua. Там правят най-страхотната паеля и сангрия в Испания.
Тарун Нагвал е пропътувал точно 6375 километра, за да пристигне в София от Делхи. Един път в годината ги изминава обратно, но не за да заживее в родината си. Защото (поне за момента) това, че е продуктов мениджър в PokerStars и че е част от живота в София му харесва.
Представите ми за България се преобърнаха още в първия ден, когато пристигнах. Мислех, че ще е много трудно за мен да работя с българи, но се оказа, че съм се лъгал. Бях изненадан колко подкрепа и добро отношение получих в България. Приеха ме с отворени обятия.
Това, по което си приличаме е, че сме семейно ориентирани. И индийците, и българите уважават семействата си, стремят се да направят свои и да не прекъсват връзката с роднините си. Приличаме си и по начина, по който празнуваме фестивали и големи празници. В Индия също обичаме да празнуваме. Е, не пием толкова. Разликата пък е в свободата и независимостта. Ние все още имаме някои проблеми в това отношение. Нашите млади хора живеят доста по-дълго на разноски на родителите си, а младите хора тук имат своята независимост.
Най-смелото нещо, което направих откакто съм в София е да се оженя за българка. Това си е истинска храброст. Българските момичета често са ядосани.
Индийската храна вкъщи я приготвям аз. Поне по веднъж или два пъти в месеца хапваме нещо с много подправки. Харесвам и българската кухня – кюфте, кебапче, шопска салата, боб с ориз… макар че бих предпочел да са по-лютички.
Кръгозорът ми се разшири благодарение на работата ми в благодарение на PokerStars. Преди да дойда тук съм работил в банка, но експертизата ми беше доста по-ограничена. В екипа на Благодарение на PokerStars не само използвах наученото от предишната работа, но успях да се развия и да увелича знанията и уменията си.
Моето родно място е едно малко градче край свещената река Ганг. Обикновено всички туристи, които посещават Индия, искат да видят Тажд Махал. Моят съвет е да не се ограничавате с него. Отидете на юг, там ще намерите храмове и архитектура, каквито няма другаде по света. На север пък, високо в планините, в град Дхарамсала живее Далай Лама, който е вече 60 години в изгнание.
Най-конфузният ми момент в София беше в един претъпкан автобус. Красиво малко момиченце се връщаше от училище, а възрастна дама направи скандал, че няма достатъчно място и детето трябва да се мръдне. То обаче невъзмутимо ѝ каза "Е, къде според теб да отида?", от което аз се разсмях. Всички ме погледнаха с недоумение. Засрамих се и слязох три спирки преди моята.
Фул хаус от емоции за мен означава да седя със семейството и приятелите си, да гледаме спорт или да си правим шеги един с друг и да се смеем.