Маите Риейро е от Уругвай, "малка страна, сгушена между двата гиганта на Южна Америка: Аржентина и Бразилия". Мести се в София, за да се присъедини като Customer Support Advisor с португалски в екипа на PokerStars. В града е отскоро, но вече се е ориентирала в обстановката: гледала е красивото софийско небе от върха на Паметника на Съветската армия, открила е чайна, в която сервират мате и е съобщила (съвсем сама) за повреда във водоснабдяването.
Объркващо, но вълнуващо беше първото ми впечатление от София. Моментално обикнах града с красиви сгради и смесица от архитек-турни стилове. Може би много хора не са във възторг точно от това, но за мен еклектиката придава специфичен облик на столицата. Харесвам многото музеи и пар-кове, в които да се разходиш, както и факта, че в София е трудно да се загубиш. Опитвам вече трети месец.
С първото ми стъпване в PokerStars почувствах, че съм на правилното място. Всички бяха много мили и много готини – хора, с които можеш да си изкараш добре. Това, че в момента сме "хоум офис" не е идеалната ситуация за новодошъл като мен, но компанията е направила всичко, за да се чувстваме комфортно.
Да се преместиш в страна с тотално различен език и азбука е приключение. Първоначално пазарувах в супермаркетите, без да знам какво съм купила, докато не се приберях у дома, за да проверя в Google Translate. Живеех постоянно на принципа "проба – грешка".
Историята, с която се гордея, е свързана с прекъсване на водоснабдяването. Една сутрин установих, че няма вода. Обадих се на водоснабдителната компания и попитах дали говорят английски. Отговорът, разбира се, беше "Не". Напрегнах сили и написах в Google Translate малка реч, която да произнеса по телефона. Направих го с възможно най-въпросителната си интонация. И до днес не знам какво точно съм казала, нито какво са ми отговорили. Пет минути след обаждането обаче водата потече. Бях готова да заплача от радост.
Хората тук приличат повече на хората в Уругвай, отколкото на тези в Европа. Все още не мога да кажа защо или в какво точно намирам приликата, но е истина. Има някаква обща атмосфера, което ме изненада и което обожавам – кара ме да се чувствам у дома си.
Най-смелото или по-скоро – най-глупавото нещо, което направих, откакто съм тук, беше, че една вечер, след като бяхме пили няколко питиета, с приятелка се изкатерихме по Паметника на Съветската армия и седнахме на върха му, за да гледаме красивото небе и да си говорим.
Родена съм в столицата на Уругвай Монтевидео, където са страхотните плажове на Ла Плата (любопитен факт: Ла Плата има най-широкия естуар в света). Ако посетите града, не пропускайте старата му част (Ciudad Vieja), за да видите как е изглеждал по колониално време. Архитектурата е невероятна. Има много улично изкуство и приятни ресторанти. Освен Монтевидео, Колония и Роча са двете задължителни за посещение крайбрежни провинции.
Много ми липсва вкуса на мате. Приготвя се от изсушени листа от йерба мате и се сервира в куха кратуна с метална сламка. Вкусът е леко горчив, идеален за зимата. Пие се също в Бразилия и Аржентина, но не така интензивно, както в Уругвай. Ние приготвяме най-хубавото мате! Открих го и в една чайна в София, но за съжаление не е същото.
Фул хаус от емоции за мен означава приключения, рискове, нови неща и непрестанно разширяване на хоризонтите.
