Софийските къпални – водните бижута на Стара София

И докато звучното словосъчетание се носи от уста на уста, докато небрежно си проправя път между мъжките и женските отделения на популярните софийски бани, в столицата ни едно ново удоволствие за духа и тялото с олимпийски размери е на път да се случи – откритите градски къпални, или тяхно величество басейните. Нека обаче започнем тази мокра история хронологично.

Освен с уникалното си разположение София е известна и със своите над 40 минерални извора. За съжаление днес това водно богатство е силно позабравено, но през 20-те и 30-те години софийските жители изключително стриктно и задължително в неделя ползват лечебните води на Централната баня, баня Банишора, баня Мадара, банята на Ситняково, Подуянската баня, банята в Ючбунар, банята в Долни Лозенец, банята в Панчарево, Овча купел, Горна Баня и банята в Княжево. Някои от тези бани са истински архитектурни съкровища, работа на австрийски архитекти, а организацията в тях може да се опише само с една дума – безупречна. Трябва да сте наясно с няколко неща, ако сте решили да отидете на баня през 30-те. Баните са с два входа – мъжки и женски. Смесването на половете е абсолютно неприемливо, освен ако не сте семейна двойка. Тогава трябва да представите брачното си свидетелство още на входа и да си наемете семейна вана, което по-скоро представлява малка стая с миниатюрно и най-често квадратно бетонно корито. За да използвате банята, се нареждате на касата, вземате си номерче и изчаквате реда си, което – повярвайте ни – определено може да се проточи. След като влезете в заветното помещение, разпоредителят ви посочва кабинката. Тук също си има трик – имате възможност да си вземете първа или втора класа билетче. При първа класа разполагате със собствена кабинка за преобличане, при втора – вземате само шкафче. Във всяка кабинка или шкафче има налични налъми, които обувате, вземате си сапуна, калайдисания меден тас, с който си поливате вода, кисето, хавлията, или бурнуса, както я наричат тогава, и се отправяте към курните. Курната представлява приятно корито под чешмата в банята, до което сядате и от което гребете вода, за да се изкъпете. Ако искате екстра процедури, след измиването минавате през парна камера, която е първообраз на днешната парна баня, а услугите на теляка са на ваше разположение. Телякът е култова личност във всяка баня. Най-известните в София печелят по-добре от някои прависти в града и естествено работят по правила – чисто голи, само по препаска и с малка кесия, в която събират задължителните бакшиши. Уменията на теляка с кисето са наистина възхитителни – освен че търка здраво, за да свали цялата мръсотия от гърба на клиента, истински добрият теляк прави активен масаж за подобряване на кръвообращението, а по желание и с по-солиден бакшиш измива усърдно главата със сапун и старателно изплаква цялото тяло. Ходенето на баня е ритуал, който отнема цял ден и събира приятели, роднини и комшии, които с удоволствие превръщат неделните си дни в истински празник. Това, разбира се, е в компанията на задължителната домашна лимонада, продавана пред къпалните от чист лимонов сок, вода и захар. След традиционните бани на свой ред ново градско удоволствие се настанява в летните дни и вечери на всички столичани – модерните открити градски къпални или басейните.

На 19 юли 1931 зад Ловния парк, непосредствено до спирка Семинарията, се извива огромна опашка. На опашката се засичате с баби, бебета, млади девойки и господа, които се усмихват развълнувани и срамежливо се поглеждат през рамо. В София цари оживление – отваря врати първият открит плувен комплекс – Дианабад. Той е по проект на Димитър Пехливанов и брои 50 метра басейн с олимпийски размери и кула за скокове във вода с площадки от 1, 3, 5 и 10 метра. Само няколко години след него – през 1938, отваря и новата атракция на столицата – къпалнята Мария Луиза в Борисовата градина. Тя е значително по-впечатляваща от своя първи събрат с общата стойност на проекта 8,5 милиона лева. При изграждането са изкопани 8200 кубика пръст, са употребени 2460 кубика бетон и над 100 тона желязо. Къпалнята притежава четири басейна с различни размери и дълбочина, с общ обем 4700 кубически метра. Около тях са наредени 30 душа за изплакване, като комплексът заема около 40 000 кв.м площ и е проектиран за 5000 посещения дневно. Водата в къпалнята идва директно от Рилския водопровод и се затопля с пара, като температурата й е 22–25 градуса. Комплексът става толкова популярен, че софиянци полудяват по него, а освен тях се възползват и жители от околните села и градове. Средният брой посетители варира между 120 000 и 175 000 годишно, което е, меко казано, впечатляващо. Мария Луиза притежава още гардероб, просторен бюфет, обширни тревни площи и разточителен ресторант-градина, който е популярно място за вечерни развлечения и още повече допринася за славата на комплекса. След първите два легендарни басейна в столицата ни бързо се появяват и техните наследници – като новата къпалня в квартал Коньовица, започнала да функционира на 26 юли 1942 под името Княз Симеон Търновски. По-късно преименувана на Чайка – именно тази къпалня е сред най-запомнящите се. Вътре цари неповторима атмосфера от млади и жадни за забавление хора, които си устройват грандиозни дневни забави. Тук безпроблемно се къпят българи и роми, стари познайници от различни махали си правят срещи, върти се дребен алъш-вериш, а любовните истории започват около басейна и се носят като градски легенди и до днес в сегашните жк. Разсадника и жк. Илинден.