Сърбия, любов моя!

Дали ще изберете Ниш, Крагуевац, Нови Пазар или Смедерево едва ли ще сбъркате ако искате да се потопите в автентичната обстановка на сръбските градове, но нашата вечна любов си остава Белград. Освен, че Цеца Величкович направи песен специално за него, без шега и закачка – в този град има магия, която те кара да се чувстваш точно на 17 и да ти се правят глупости, които едва ли би направил на пътуване в Милано. Освен, че е културна и административна столица на Сърбия и най-голям град в страната, Белград със своите над 1 166 763 жители ни предлага всичко, от което имаме нужда на една кратка ваканция. Тук река Сава елегантно се влива в Дунав, а гледката е напълно зашеметяваща. Съветваме ви да изберете хотел или airbnb с изглед към реката и подсказваме, че може да наемете апартамент с три спални, сауна и малко джакузи в банята срещу 25 евро на човек. Домакините винаги са усмихнати, любезни и с удоволствие ще ви препоръчат най-добрите кафани в града. Площад Теразие е търговския център, а ако се разхождате по главната задължително хапнете в някоя от местните пекарни, които ще ви предложат сръбския хляб "погачице", царевичния им "проя", неземни бюреци и националния сръбски пай Гибан. Може да се разходите до Етнографският музей, Патриаршията, Конакът на княгиня Любица, Скупщината, църквата Св. Марко, стадиона Цървена звезда или до Вратите на Белград – 3-те огромни небостъргача, издигащи се в източната част. Ние обаче винаги избираме крепостта Калемегдан. Крепостта, наричана още Белградската крепост се намира в центъра на едноименния парк и от нея се разкрива спираща дъха гледка към Нови Београд, както и към река Сава при вливането ѝ в Дунав. Легендата разказва, че Калемегдан е част от крепостен град, датиращ от средните векове, а в парка може да откриете още забележителен зоопарк и Военния музей. Ние идваме тук обаче, защото това е любимо място за срещи на сърбите и на младежите в града. Нещо като нашата Борисова градина – на Калемегдан животът кипи. Може да видите младежи с китари, хора практикуващи йога, скейтбордисти и всякакви цветни персонажи, които наистина превръщат Белград в един космополитен град. Вечерите запазваме за разходка край реката и вкусно хапване в някои от ресторантите, отворени на двата бряга. За всички плескавици, айвар, медовина и легендарната дюлева ракия от златна dunja мислим, че е излишно да споменаваме.

Защо толкова обичаме енергията, която сърбите ни дават? Тези хора могат да те напсуват звучно, да те нахранят богато и да те обичат още по-звучно. Тяхната кръв вода не става и както казваха нашите баби – никога не си оставят каруцата в калта. Когато говорим за сръбски дух – искаме да ви разкажем само две истории. Всички те са свързани с въздушните удари срещу остатъчна Югославия от страна на НАТО. Ударите са извършена от 11 държави-членки на НАТО срещу Съюзна република Югославия по време на войната в Косово и започват на 24 март 1999 под кодовото название операция Съюзна сила. Белград и цяла Сърбия буквално пламтят, а и до днес в старите сгради в центъра са запазени разрушения от бомбардировките, за да напомнят за случилото се. Сърбите обаче не скланят глава. Какво си мислите, че правят? Те не се крият в убежища и не се прибират по домовете си. По време на най-жестоките бомбардировки изтъкнатите сръбски певци и музиканти, като Цеца Ражнатович, Весна Змиянац и рок групата Биело дугме на Горан Брегович изнасят концерти пред събралите се на митинги стотици хиляди сърби, застанали на мостовете над Дунав и Сава, за да ги спасят от натовските бомби. По време на атаките – сърбите пеят. Хиляди крещят с пълно гърло заедно с оркестъра на Горан Брегович, докато самолетите прелитат над главите им. Същият дух сърбите проявяват и със символа на Белград – Авалската телевизионна кула на Радио-телевизия Сърбия. Кулата, разположена в планината Авала е свалена на 29 април 1999 г. от НАТО, за да се предотврати излъчването на Радио-телевизия Сърбия. За свалянето й се използва специална бомба, като преди Атентатите от 11 септември 2001 кулата е най-високата конструкция, разрушавана някога по време на война. Какво си мислите правят сърбите? След мащабна благотворителна акция, в която се включва почти цялото население – на 21 декември 2006 започва реконструкцията на кулата и тя е официално открита на 21 април 2010. Не само е открита, но сърбите я построяват с 4 метра по-висока – 204,5 м., за да докажат, че не само могат, но ще го направят и по-добре. Духът, храната, атмосферата и цялото усещане за живот ни карат да планираме следващата ни екскурзия до тази така любопитна дестинация колкото се може по-скоро, а на вас можем да кажем единствено – "Живели"!