Станка Калчева: Една светлина, под която ще стои някой, за да каже нещо на другия, който стои в тъмното | Непреходните театри на София

Автор: Стефанѝ Стоева

От 26 март до 3 април в галерия nOva art space проследяваме историята на култовите софийски театрални сцени с изложбата Непреходните театри на София.
Сега тя ни води при номинираната за Икар 2026 Станка Калчева – актриса и режисьор, която намира в театъра дом. Дори след ремонти, пожари и празни зали, тя ни разказва за интуицията на артиста, талантът, който няма пол и театърът, който е едновременно истина и илюзия.

Как разбирате, че някоя роля е за Вас или не? На какво се доверява актьорът, когато изучава един персонаж, колко жив го оставя да бъде?
На първо място поставям интуицията си, когато чета определен текст, връзката с дадена роля е интуитивна. После следват анализа и подхода към нея.
Във всеки човек има различни проявления на други хора, при актьорите това е умножено по сто. А една роля предполага много възможности за интерпретиране. Важно е коя ще избереш – която е най-близко до теб или най-далеч. Винаги съм предпочитала второто, тъй като пътят е по-дълъг и по-интересен.

Кое Ви настървява да режисирате? Как се наслояват образите, когато и играеш, и режисираш?
Нищо не ме настървява, просто режисурата е една територия, в която бях изкушена да навляза от чисто любопитство. Работих с прекрасни колеги, които повярваха в моята драматизация и беше радост да сме заедно в един процес, който за щастие има успех. Много различно е, защото като режисьор ти си координатор, който събира всички компоненти в един спектакъл. Ето защо, не си позволих да играя в представление, което правя. Имах нужда от тази дистанция, за да виждам цялата картина.

Кое Ви е накарало да останете в Младежки театър „Николай Бинев“ ? Какво магия притежава той, която другите нямат?
Дойдох в Младежкия театър след конкурс. Театърът тогава играеше в Студентския дом, тъй като сградата на Дондуков беше в ремонт, който продължи много мъчителни години. Струва ми се, че изпитанията и вярата, че ще го има този театър, някак ни свързваше здраво. Минахме през какво ли не, от празните салони през 90-те, до пожара. И въпреки всичко направихме много силни представления. Да не изброявам и всички прекрасни, талантливи хора, които срещнах и от които съм се учила на професионална етика. И обичта, която ми дадоха… Всички тези обстоятелства ме свързват силно с този театър, който с основание наричам мой, моят театър.

Как се противопоставяте на архетипите за женски образи, написани от мъже? 
Не се противопоставям, допринасям каквото мога с женската си интуиция. Талантът няма пол. Ако нещо е написано добре, плътно, талантливо, какво значение има дали авторът е мъж или жена. 

Какво диктува театралния живот на столицата?
Към днешния ден, не мисля, че има какъвто и да е диктат. Столичния афиш е толкова разнообразен, че ми е трудно да забележа нечие доминиране. Театрите вече имат доста специфичен облик и своя публика, която е свободна в избора си какво да гледа.

Актьор или текст. Кое е по-важно на българския театър в момента?
Всеки може да съществува отделно, но заедно са неотделна част от създаването на един вълнуващ спектакъл.

Каква отговорност чувствате, че носите като артист? Как избирате каузите, които са важни?
Отговорностите, които нося, като човек са отговорностите, които имам и като актриса. Не мисля, че могат да се разделят, защото името ми стои зад тях. С провокативния си характер, театърът сам по себе си е кауза, тъй като поставя важни за живеенето ни проблеми и въпроси. 

Театърът, със своите изразни средства винаги изразява позиция.  

Едно нещо, което все още не можете да разберете за театъра?
Много неща не разбирам. Например, как може да е едновременно истина и илюзия. Също – тайната връзка между зрител и актьор. Тази обща енергия. Както и способността му, в зависимост от контекста, да дава на всяко нещо различен смисъл. Да не говорим, че е неповторим…

Как си представяте коридорите на театъра, когато всичко един ден ще стане друго? Афиши, костюми и гардероби, лица и врати?
Когато всичко стане друго… Каквото и да е това, винаги ще има една светлина, под която ще стои някой, за да каже нещо на другия, който стои в тъмното.

Изложбата Непреходните театри на София се осъществява с подкрепата на Столична община.

Благодарим и на партньорите ни Kaufland България, които подкрепят младите театрални таланти на НАТФИЗ, The Mall, ETAT PUR, Tcherga, L’Europeo, Kinoclub Super 8, както и на галерия nOva art space за гостоприемството.

Ключова визия: Стара София