До 1900 Св. Седмочисленици е същестувал като джамия, носеща предългото име Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия (последният – нали знаете…), а след провъзгласяването на София за столица споровете около съдбата на сградата били нелеки. Петко Каравелов предложил преустройството й, така че “хубавата сграда на джамията да се запази и с малко пари да се обърне във великолепен храм, какъвто няма по цяла България”. Иван Вазов пък бил категорично против – “Не попитах кой е архитектът на тоя нещастен план, но той би заслужил първата премия, ако се даваше такава по конкурс за архитектурно безвкусие”.
Е, за съжаление преустроеният храм не е станал най-великолепният в България, нито въпросният архитект е участвал в конкурс за архитектурна безвкусица.
Историята е следната – джамията е построена през 20-те години на 16 век. Тогава султан Сюлейман І Великолепни минал през София на път за Виена. Градчето ни му се сторило малко, спретнато и красиво, но имал една сериозна забележка – твърде скромен ориенталски вид. Приел пропуска като свой личен гаф, великият везир на султана се заел да поправи грешката. Наел прочутият по онова време архитект и строител Коджа Синан да вдигне джамия за чудо и приказ – и ето ви я Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия.
Когато руските войски навлезли в София обаче, заварили джамията превърната в склад за муниции и затвор. По-възрастните софиянци знаят “прякора” на джамията – Черната джамия, но едва ли са наясно, че това прозвище е свързано не с мракобесната история на сградата, а чисто и просто с минарето, изградено от черен на цвят витошки гранит, срутено по време на земетресение през 18 век.
Като затвор Черната джамия функционира дълго. Съпругът на Райна Княгиня например, поел по пътя на политиката, намира смърт­та си в Черната джамия след побой през 1898. Журналистът Светослав Миларов пък е обесен заради политически атентат, пак там, през 1892.
Така че следващия път, когато си купите хот-дог или царевица от някой търговец вдясно от Св. Седмочисленици, спомнете си малката стара градска история и как на това място е висяла бесилка, отнела живота на не един и двама. А когато си казвате наздраве вечер с по някоя биричка в ръка, сетете се, че се намирате на територията на бивш затвор.