Много съм привилегирован. Още от 1992, когато започвах да записвам първите си песни, ги записвах именно с тези музиканти. Може би тогава не съм си давал сметка, но аз израствах заедно с тях и те заедно с мен, защото аз внесох малко по-различното британско мислене, а пък от тях се учех на професионализъм. Онзи ден се видяхме с Еко и той ме прегърна и каза: “Ей, братче, как минаха 19 години!” И аз му викам: “Не, не, не! Не казвай тази цифра! 19 години… звучи стряскащо.” Има хора от публиката ни, които са на по 19‑20 години.
Преживяваш ли отново вълнението отпреди десет години, когато свиреше активно по клубовете?
Свирихме на Secret Concert по време на София филм фест и бяхме толкова ентусиазирани и вдъхновени, защото зала Matti’D беше фрашкана и всички скачаха, залата се тресеше. Хората знаеха текстовете на песните и пееха с нас. Аз се чудех какво става, защото мислех, че след 10 години няма как някой да си спомня тия работи, но се оказа, че съм бъркал. Много приятна грешка.
Това запали ли у теб нова тръпка да правиш песни?
Да, още същата вечер си говорихме, че искаме да правим нови неща. Свири ни се – сега в Строежа, предстои и още едно през май в рамките на Салон на изкуствата в НДК. Аз така или иначе имам нови песни, защото при мен музиката така пристига и си я записвам. Има идеи и парчета, просто не намирах смисъл да ги доразвивам. Но сега виждам, че смисълът се връща. И тъкмо си казах това нещо, бях на музикална вълна, започна Sofia Meetings, където с Весето Казакова и Мина Милева имаме нов проект за игрален филм и взехме, че спечелихме наградата за най-добър проект. Изведнъж целият ентусиазъм от това следващите шест месеца да се отдадем на музиката трябва да се пренасочи към този нов филмов проект.
Какво ще изсвирите на Sunday Art Report в неделя?
Мога даже да кажа сетлиста. Започваме с Да, после Нов, Към, Аз ли съм или не съм, Бряг с цвят най-зелен, Тя, Вълк, Едно, Рай. Вкарваме и доста парчета от албума Пропаганда, хромозоми, силикон. Преди нас пък ще свири Рут, а след това ще се качи и с нас да изпълним Бряг с цвят най-зелен, а защо не и още някое парче. А пък в началото ще има прожекция и на филма Манчестър Юнайтед от Свищов.
Покрай наградата ви за най-добър проект стана ясно, че в новия ти филм ще участва Тодор Колев.
Да. Проектът е на много ранен етап, но ще кажа, че е къс разказ, който Тодор е харесал и се е видял в ролята. Обади ми се, срещнахме се, говорихме. Предложи аз да го режисирам и да поема проекта. Естествено, приех. Сега с Весела и с Мина – те като продуценти, аз като режисьор, действаме. Работното заглавие е Панчо и Алис. Но пътят на един филм е ужасно дълъг, а това е адски обезкуражаващо.
Защото си нетърпелив?
Да. През последните години се занимавам основно с кино и виждам колко е трудно да имаш търпение. Една песен наистина се случва в рамките на месец-два, театралните репетиции за 45-50 дни, същото е и със снимките на филм като актьор – отиваш за два месеца и си готов. Музиката за филм е, да кажем, пет-шест месеца… Но такова нещо като киното, да направиш един проект от начало до край, продължава години.
Има ли опасност да се умориш от един проект, преди да си го довършил?
Да, голяма. Затова режисьорите трябва да се движат в друго темпо, по-методично и равномерно. Затова и така ме уморява смяната на жанровете в изкуството, защото, като влезеш в един музикален проект, там всичко се случва по-бързо. А после, като се върнеш обратно във филмовия проект, трябва да влезеш на една друга скорост.
Какво сте предвидили за Салон на изкуствата?
На 18 май ще направим unplugged концерт в зала 2 на НДК, но може би ще има от всичко. Ще започне акустично, ще мине през усилвателите и най-накрая към бандата ще се присъединят и тръбачите – Мишо, Вили и Наско. Ще направим някои от театралните парчета, а после ще се присъединят и Ирина на цигулка и Кольо на чело, за да направим и от филмовите неща.
Имаш ли бели петна сега, по време на репетициите? Забравяш ли си песните отпреди десет години?
О, имам, да. Но на сцена ги обигравам много професионално. Обръщам се, все едно че става нещо със звука или с китарите зад мен. Така никой не разбира, че всъщност съм си забравил текста.
Защо прекъсна музикалния си път – за да се занимаваш повече с другите си проекти, или просто ти писна?
Имам някаква интуиция към тенденции, накъде отиват нещата. 90-те бяха прекрасни, шарени години за музиката в света. Още пазя касетки от онова време – примерно Summer Hits 95. Бяха около седем-осем части и във всеки имаше по 15-16 парчета, 10 от които бяха мегахитове. Значи на година Summer Hits са били 50 парчета, и то говоря само за денс музиката. Даже не споменавам рокенрола, гръндж вълната, брит попа и техното, което събираше милиони. Имаше за всички от всичко. Някъде към 1999-2000 започнах да усещам, че нещата се променят и идват кофти години. Тогава всички се оправдаваха с навлизането на интернет, но аз мисля, че въобще не е това. В големите компании по света влязоха хора, които нямат нищо общо с музиката – бизнесмени и финансови тръстове. Те смениха подхода към музиката тотално. Започнаха да правят конкурси за пет момичета, после за пет момчета, после за това, за онова… Изтискваха ги за две-три години и ги хвърляха на боклука, после идваха следващите, след това измислиха Star Academy и този формат конкурси. Направиха маса крепостни селяни, които заменяха след година-две с други. Всичко това разгони фамилията на музиката и съвпадна с моето вътрешно състояние на духа. Казах си, че в крайна сметка съм актьор, станах на 30 и реших,че е време да си направя добрите роли и това, за което съм учил. Съвсем съзнателно спрях да се занимавам с музика. Не е заради намален интерес към албумите ми или заради спад в продажби. Напротив, точно тогава аз бях на върха. Винаги така правя. 2006-2007, когато бях зарит от работа и имах страшно много роли и предложения, взех решение да спра да играя и да отида в Прага да уча филмова режисура. Това не е поза, а вътрешна интуиция, която ме движи.
Какво се случва с Миграцията на паламуда след скандала за разпространението?
Ето, виж как изведнъж стана така, че филмът се свързва със скандала. Никой не говори за това какъв е филмът… А при всички положения той ще се види. Тръгва по кината от 6 април, но в независимите киносалони – Дом на киното, Люмиер, Euro Cinema и Одеон. Бях на две прожекции и досега не бях срещал толкова позитивни реакции. Хората пляскат по време на действието. На финалния стопкадър имаше взрив от аплодисменти. Миграцията на паламуда е много нормална, човешка, искрена комедия. Само че не комедия тип “да се правим на смешни”, щото излязоха и такива… смях заради самия смях, пародия на нещо. Не. Това е комедия, която произтича от това как героите се борят със ситуацията като прасета с тиква и стигат до абсурдни оптимистични теории как ще излязат от ежедневната ситуация.
Споделял си, че не искаш да се натрапваш на хората чрез медийното пространство.
През последното десетилетие медиите се трансформираха. На журналистите сега са им интересни по-личните неща. Аз правя достатъчно музика, филми, театър и мисля, че това е интересното около мен. Журналистите обаче не смятат така. Така нито медиите имат нужда от мен, нито аз от тях. Много приятно равновесие.
Не ти ли се иска понякога денонощието да има малко повече часове?
Да, естествено, че ми се иска!
За какво би ги използвал – за сън или за работа?
За нито едно от двете… По-скоро – за да се видя със семейството си. Да съм повече с жена ми и дъщеря ми.
