Кубрик обожава емоционално дистанцирани герои на ръба на социопатията, които подлага на нечовешки изпитания в гарантирано опасни светове. Без значение дали става дума за открития Космос, бойното поле или антиутопична версия на Лондон – ако си във филм на Негово величество Краля на мрака, те очакват големи неприятности. Историите пък често излизат извън всякакви морални рамки, твърдо на ръба на добрия вкус.
И цялата тази симфония от създаващи неудобство емоции, поднесена на фона на най-психопатско симетричните и подредени кадри в света на киното. Стенли Кубрик винаги залага на семпли и смели цветове, като камерата е или вбесяващо застинала, или буквално танцува около главните герои в зависимост от това, какво изисква сцената. Доказателство за приноса му към киното е терминът "взиране ала Кубрик", навлязъл в индустрията като описание на онзи характерен кадър на главния герой, в който на екран виждаме само едно огромно, страдащо лице – неизменен детайл от всеки негов филм.
Сиянието
Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба
Пътеки на славата
Портокал с часовников механизъм
Пълно бойно снаряжение
2001: Космическа одисея
Бари Линдън
Убийството