Стъкленият ключ е сред най-известните криминални романи на Дашиъл Хамет. Публикуван е за първи път като подлистник към сп. Черна маска през 1930 г.; още на следващата година се появява като самостоятелна книга. Романът е посветен на някогашната любов на автора Нел Мартин – също криминална писателка. Стъкленият ключ вдъхновява и други автори от времето на Сухия режим – така се появява и налага черният роман, чийто акцент се измества от напасването на сюжета към изграждането на една реалистична и мрачна обстановка, в която добрите не са само добри, а лошите – не изцяло лоши. Твърди се, че това е любимата и на самия Хамет творба. По името на творбата е основана и награда за скандинавски криминален роман, която се връчва от 1992 г. насам.

Историята разказва за политичекия Нед Боумонт, комарджия и човек за специални поръчки на политическия куклувод Пол Мадвиг. Една вечер Боумонт се натъква на трупа на сина на поддържания от Мадвиг сенатор. В хода на действието се разкриват мръсни тайни и закулисни ходове, които посяват съмнения в дружбата между детектива и политика. Със зашеметяващия си ударен стил и изострени морални дилеми книгата разтърсва публиката.

Характерна за романа е липсата на вътрешен диалог, което представя героите в светлината, в която ние познаваме своите околни – чрез техните думи и дела. Хамет е смятан за един от създателите на класическия детективски роман; освен това влиянието му върху филмовата индустрия е безспорно. Направени са две филмови екранизации по книгата: през 1935 г. и римейк през 1942 г. По сюжета е правена и радиопиеса, както и телевизионен сериал. Книгата е вдъхновила и много по-нови творци, сред които са братята Коен, Акира Куросава и др. Хамет има сериозен принос и с вдъхновяването на Серджо Леоне за т.нар. жанр спагети уестърн, където класическата уестърнска фабула е заплетена с криминална нишка и брутални прояви на насилие.