Дори само заради филмите на Ингмар Бергман градът заслужава своето достойно място в кино историята. Напоследък обаче, покрай бума на черните криминални истории от студените страни Стокхолм е важен герой в не едно и две разследвания. С цел да покрием максимално широк спектър от емоции, тук са включени няколко от различните лица на този многолик град.

Трилогията Милениум

Една от най-поглъщащите крими поредици на всички времена са романите на писателя журналист Стиг Ларшон от серията Милениум: Мъжeтe, които мразеха жените, Момичето, което си играеше с огъня, Взривената въздушна кула. Те доведоха до доста филмови адаптации, но ние сме фенове на шведския оригинал с Михаел Нюквист и Нуми Рапас в главните роли, а българският актьор Георги Стайков в поддържаща.

Покани ме да вляза

Отново имаме две версии в адаптацията на едноименния романтичен хорър роман за вампири на Йон Айвиде Линдквист – американска и шведска. Изборът е труден, но в подобни ситуации винаги печели оригиналът. Все пак в адаптацията на Томас Алфредсон Стокхолм е най-красивият декор, за който подобна приказка може да си мечтае.


Поляната с дивите ягоди

В тази категория могат да бъдат сложени още класики на Бергман като Сцени от един семеен живот, Лято с Моника и Седмият печат. Неизбежно за всеки велик режисьор е да увековечи родния си град, така че една разходка по улиците на северен Стокхолм ще накара коленете на феновете да омекнат, а визита до филмовото градче направо ще ги просълзи. Отделяме специално внимание на Поляната с дивите ягоди заради тематиката – улиците на града и квартала, в който е израснал, връщат възрастен професор в детството. Заглавието е буквален превод от шведски, но изразът всъщност означава място само за посветени, скрито от масовката, специална локация със сантиментална стойност.

Квадратът

Един от най-странните, забавни и крайни филми през последните години, който в дълбоката си същност е сатира на модерното изкуство. Докато камерата на Рубен Йостлунд следва по петите протагониста куратор в музей Кристиан, всъщност неусетно обикаляме и самия Стокхолм. Интересен факт: една от най-запомнящите се сцени във филма всъщност е реална инсталация, разиграна именно там, години по-рано.

Доставките на Кики

Стокхолм е вдъхновение даже за японска анимация. Хаяо Миядзаки пътува до Швеция през 70-те в опит да спечели правата за адаптация на Пипи Дългото чорапче. Астрид Линдгрен отказва предложението, но лампичка просветва в главата на режисьора и това довежда до осезаема прилика между града във филма Доставките на Кики и зоните на Стокхолм Йостермалм, Сьодермалм и Гамла Стан.