Студени райове

Положението е такова, че докато утоляваме жаждата на окото със сериалите тук, гърлото не забравя за своята. И рядко иска проста студена вода. Затова му приготвяме по-сложна – три ледени чая с актуални за сезона плодове и зеленини, които страдат единствено от липсата на консерванти. Не бързайте обаче да пускате следващия епизод – постигането на рая в чаша отнема поне три часа премръзване в хладилника.

Когато небцето ви жадува за кисело, нарежете му лимон. Преди това обаче се разходете до Женския пазар за най-пресния и евтин в момента босилек, който в този сезон така или иначе ви трябва за всичко от питието и салатата до пастата. След като съберете кръговете цитрус и листата зеленина с пакетчета билков чай и повторите механизма запарване-охлаждане-изстудяване, чашата ви ще е догоре пълна с приятна свежест, чиято киселинност винаги може да снижите с малко кленов сироп или захар.

Още малко и ще можем да берем къпини на Витоша, но сега взимаме шепа от магазина и пускаме няколко в буркана, заедно с листа прясна мента и две пакетчета чай – нашият тук е зелен, но вие си решавате. Процедурата нататък е семпла механика: заливаме всичко с вряла вода, чакаме 15 минути да пусне соковете си и да се поохлади, вадим чаените торби и прибираме в ледения шкаф. Няколко часа по-късно вкусът е силно ментов и леко сладък, особено ако сте се сетили да проточите вътре и лъжичка мед.

Но по-добре да е нектарина, още твърда и зрееща, за да не се разпадне от горещата вода и да превърне чая ви в компот. Нея нарежете на тънко, а джинджифила – на шайби, които да набодете като шишче на клечка за зъби. Така може лесно да извадите корена, след като е пуснал лютия си, но благ характер при ароматната нактарина и чая. В нашия случай той е черен, а първата ни мисъл с ледената глътка е как досега не ни е хрумвало да си направим тази иначе купешка комбинация сами.