Много се възхищавам на внимателните продавачи по телефона, които те изслушват и се опитват да ти доловят настроението, вместо веднага да те почнат с предложения за едно или друго. Затова именно когато Девора от сателитния оператор Йес се обажда и ме пита дали мога да разговарям, аз първо й благодаря за тактичността, след което учтиво отговарям, че не, не мога.
– Буквално преди секунда паднах в една дупка и си ударих челото и крака, така че моментът никак не е подходящ – обяснявам.
– Разбирам – отвръща Девора. – Кога мислите, че ще е по-удобно? След час?
– Не съм сигурен – казвам. – Май съм си счупил глезена при падането, а и дупката е доста дълбока и не мисля, че ще успея да се измъкна от нея без чужда помощ. Всичко зависи от това, колко бързо ще пристигне бърза помощ и дали ще се наложи да ме гипсират.
– Тогава да ви звънна утре? – невъзмутимо предлага тя.
– Добре – изпъшквам. – Утре е супер.
– Какви дупки пък сега? – смъмря ме жена ми до мен в таксито, след като чува уклончивата ми тактика. За първи път излизаме без Лев, оставили сме го на майка и жена ми е леко на нокти. – Не можеш ли просто да кажеш "Благодаря, но нямам желание да купувам или да вземам под наем или назаем каквото и да било, така че моля ви, не ми се обаждайте повече, не и в този живот, а по възможност и в следващия"? После правиш кратка пауза, добавяш "Приятен ден" и затваряш като всички останали.
Съмнявам се чак всички останали да са толкова неотстъпчиви и резки с Девора и хората като нея, но трябва да призная, че жена ми има известно право. В Близкия изток чувството, че си смъртен, е по-осезаемо, отколкото на други места на планетата, и по тази причина голяма част от местните се отнасят доста агресивно спрямо непознати, които се опитват да попилеят малкото време, останало им на Земята. Аз лично също ревностно пазя времето си, само дето хич не умея да казвам "не" на непознати по телефона.
Не ми е никакъв проблем да разкарам продавачите на пазара или да откажа на приятели, които ми предлагат неща по телефона. Но адската комбинация между неизвестен молител и неочаквано обаждане ме парализира и в миг извиква пред очите ми изтерзаното лице на човека отсреща – лице, познало болката и унижението. Представям си как моят събеседник е стъпил върху перваза на офисния си прозорец на 42-ия етаж и ми говори нещо с равен тон по безжичния телефон, а в душата си е решил: "Ако още един гадняр ми каже "не", скачам!" Изправен пред избора да спася човешкия живот или да откажа канала Скулптури от балони: безкрайни забавления за цялото семейство за само 9.99 шекела на месец, аз избирам живота. И така – до деня, в който жена ми и финансовият ми съветник учтиво ме помолиха да спра. Оттогава насетне преминах към "жокер баба": десетки пъти съм насрочвал за след малко погребението на горката си роднина, само и само да се отърва от досадни обаждания. Сега обаче, след като сам си изкопах дупка и се хвърлих в нея заради сателитната Девора, най-сетне мога да оставя баба Шошана да почива в мир.
– Добро утро, господин Керет – казва Девора на следващия ден. – Надявам се да ви заварвам в по-добър момент.
– Всъщност положението с крака ми се усложни – измънквам. – Не знам как, но развих гангрена. Хващате ме точно преди ампутацията.
– Ще отнеме само минутка – пробва се тя.
– Съжалявам – казвам. – Вече ми биха упойката и докторът ми дава знак да си изключа мобилния. Не бил стерилизиран.
– Ще опитам утре пак – казва Девора. – Успех с ампутацията.
Повечето продавачи по телефона се обезкуражават след първото обаждане. Телефонните анкетьори и служителите на интернет доставчици понякога звънят и втори път. Но Девора от сателитния оператор не е като другите.
– Ало, господин Керет? – чувам гласа й, когато вдигам неподготвен. – Как сте? – и преди да съм успял да гъкна, продължава: – Тъй като сигурно не сте във форма и в идните месеци ще трябва да пазите леглото, бих искала да ви предложа нашия пакет Екстрийм. Четири канала с най-разнообразни екстремни спортове от цял свят: от световното първенство по тласкане на джуджета до австралийските състезания по ядене на стъкло…
– Етгар ли търсите? – прошепвам аз.
– Да – отговаря Девора.
– Той умря – казвам, замлъквам за момент, после додавам с шепот: – Каква трагедия. Един стажант го довърши на операционната маса. Мислим да го съдим.
– С кого разговарям, моля? – пита Девора.
– С Михаел, по-малкия му брат – импровизирам аз. – Но сега не мога да говоря, на погребението съм.
– Моите съболезнования – разчувствано откликва Девора. – Не сме говорили кой знае колко с него, но звучеше като мил човек.
– Благодаря ви! – хриптя. – Ще затварям. Време е за кадиша**.
– Разбира се – казва Девора. – Ще ви звънна по-късно. Имаме една утешителна оферта, която ще е идеална за вас.
* "Студено обаждане" е термин от маркетинга: продавачът телефонира на потенциален непознат клиент. Б. р.
** Кадиш – заупокойна молитва. Б. пр.
