Анна Каренина (Лев Толстой) – трагична любовна история, в която главната героиня се оплита заради извънбрачна авантюра. Пие се чай, танцува се валс и в крайна сметка всичко завършва под влака. В романа се мярка и персонаж на име Левин – отруден земевладелец с високи принципи, когото: а) никой чел книгата не си спомня; б) дори и да си го спомня, го смята за скучен

Спасителят в ръжта ( Дж. Д. Селинджър) – следвоенен роман за кризата на "изгубеното поколение" и неговия представител Холдън Колфийлд – чувствителен подрастващ с лабилна психика, който за щастие не успява да осъществи и половината от антисоциалните си помисли. Завършва в заведение за психично болни, но е щастлив от факта.

Портретът на Дориан Грей (Оскар Уайлд) – романтичен и поучителен разказ за вредата от самовлюбването. Колкото и тегави да ви се виждат просторните описания на природни картини и размислите за силата на изкуството, потърпете – мракобесието на финала изкупва всичко. И да – четейки, разбирате, че слуховете за Оскар Уайлд, са истина.

Името на розата (Умберто Еко) – мрачна средновековна кримка, в която мъдър францискански монах и неговия не толкова мъдър послушник издирват под дърво и камък старинен ръкопис. Намесени са Аристотел, Светата инквизиция и няколко не съвсем добродетелни божии служители. Нещо като Шифърът на Леонардо на 80-те.

Любов по време на холера
(Габриел Гарсия Маркес) – прочувствена хроника на половинвековното обожание на един мъж към дамата на сърцето му. Няколко десетки сезона и повече от 1000 любовни афери след първата им среща, двамата най-сетне се събират, за да отпразнуват любовта си с безкраен круиз към залеза. Един съвет: осведомете се за понятието "магически реализъм”, преди за подхванете романа.