Идваш за трети път в България. Това със сигурност означава, че имаш много фенове, но означава ли също, че тук ти харесва?
Повярвай, правя само онова, което ми диктува сърцето. Прекарвали сме си страхотно в България и нямам търпение да се върна за още концерти.

Каква всъщност е музикалната мисия на Parov Stelar?
Ами определено не е да поучавам или образовам някого. Феновете ни не са деца. Убеден съм, че всеки от тях си има изградени музикални предпочитания и лесно може да разпознае качествения продукт. Обожавам да правя концерти – винаги се забавлявам страхотно, гледайки как феновете ми се забавляват страхотно. Може пък това да е мисията ми… Нещо като обмяна на позитивни емоции.

Как ти хрумна да правиш суинг преди повече от 15 години, когато този стил съвсем не беше на мода?
Хм, това е чудесен въпрос. Както сама каза, нещата започнаха преди 15 години и оттогава е изтекла много, много бира, хаха. Всъщност по суинга се запалих случайно. Когато започнах да се занимавам с музика, продуцирах най-вече техно и минимал… но се случи да чуя Get a Move On на Mr. Scruff. Толкова се запалих, че обиколих всички магазини за плочи, за да намеря още песни от същия стил, но не успях. Затова реших да правя свои неща. Никога не съм си давал сметка, че така създавам нов музикален стил. Никога не съм го искал. То просто се случи.

Слушал ли си българска народна музика? Музиката на Балканите носи доста сходни на суинга енергия и настроение…
Абсолютно си права. Балканската музика си е направо сестра на суинга. И в двете има страхотно желание за живот. Такъв тип музика е нужна на хората и днес – за да забравят утрешните си грижи и да изживеят пълноценно настоящия момент.

Подвизаваш се като Parov Stelar вече второ десетилетие. Научил си много и си претърпял какви ли не промени. Какво обаче винаги остава същото?
Опитвам да променям стила във всеки нов албум. Rough Cuts звучи тотално различно от Shine, например. Ако не се променям, ще се отегча до смърт от собствената си работа, хаха. Това, което винаги остава същото обаче, е характерният ми почерк.

Съпругата ти също е музикант. Изглежда, всичко в живота ти е свързано с музика.
Не съвсем всичко. Двамата с Лилия се интересуваме от много неща. Харесваме природата, спорта, архитектурата. Понякога по цели нощи говорим за изкуство, за музика и за живота като цяло – какво следва, след като времето ни тук приключи, и други такива “големи” въпроси. Колкото до съвместната ни работа – за мен е чест да работя с нея. Двамата имаме много необикновен и изключително прост начин за създаване на музика – почувстваме ли песента на 100%, веднага се втурваме да я запишем.

Слушаш ли старите си неща, за да си дадеш оценка?
Да, имам такива моменти. Няколко бирички, носталгично настроение… всеки познава това чувство. Понякога установявам, че старите ми парчета звучат тотално непознато за мен, защото напълно съм забравил начина, по който съм ги създал. Изгубил съм връзката, но това е добре, защото така наистина мога да оценя собствената си работа.

Кажи ми пет неща, без които не можеш.
Моят iPhone, Logic Pro, кредитната ми карта, слънчеви очила и бира.

С концертите или с диджей сетовете успяваш да впечатлиш повече публиката?
Честно казано, и с двете постигам еднакъв резултат. Естествено след десет концерта с цялата ми банда чакам с нетърпение да си почина с някой сет и обратното. Разбира се, диджействането е много по-лесно от гледна точка на пътуването.

Имаш ли си собствени трикове да “раздивяваш” феновете?
Единственият ми трик е да съм честен, да не се опитвам да бъда някой, който не съм. Всичко, което правим, го правим от сърце и съм сигурен, че публиката го усеща. В крайна сметка какво бихме били ние без феновете. Нищо. Това е като симбиозна връзка помежду ни, в която да бъдеш себе си е напълно достатъчно.

Все по-често музикантите не си стоят в музиката, а се наместват и в бизнес делата, създавайки лейбъли. Ти също имаш такъв – Etage Noir.
Историята винаги е една и съща – музиканти търсят лейбъл, който да издаде парчетата им, никой обаче не е съгласен и те решават да създадат своя собствена платформа. Аз съм много доволен, че имам Etage Noir. Сам съм си шеф и никой не ми нарежда какво да правя. С изключение на Кристоф, моя мениджър, хаха

Забелязваме, че лейбълът ти има френско име, френска връзка има и в последното ти EP – The Paris Swingbox.
Френският е толкова секси. И винаги звучи все едно пееш. Затова.

Какво слушаш в момента?
Демото на една швейцарска банда, наречена Klischee. Страхотни са! Обожавам и последните неща на GusGus Arabian Horses.

Какво следва за Parov Stelar?
Работя над нов албум. Довечера ще пия бира, а утре тръгваме на нощна обиколка из Швейца­рия. Наздраве, хаха. А за концерта в София няма да кажа нищо. Изненада. Пригответе се обаче за незабравимо парти!

Parov Stelar Band са във Военния клуб, 2 декември, 21:00, 40/50лв от eventim.bg