Там, сред оригиналите
В първата неделя, след като ги видяхме на снимка, подминаваме село Осиковица и на OMV питаме "Знаете ли къде са скулптурите на Павел Койчев?". Сочат ни пътя навътре в гората и след няколко метра по речни камъни заставаме пред портата на изложбата. Пет лева вход и сме на една поляна с Жената с ръце в скута, Семейството, Кравата и Магарето.От дочутото преди това, не очаквахме да видим Къщата – скулптура от кал, камък и пръчки, строена през 2008, която прилича по всичко на вила, готова за уикенда. С реални размери, напълно обзаведена от трапезарията и спалните до железните полилеи и разкошната вана от цяло парче дърво. Домакинът е Мирослав Михайлов – колекционер, приятел и гигантски ценител на Павел Койчев, който живее в другия край на поляната. Земята, инвестицията, идеята и усилието зад тази експозиция са главно негови и дори не чака да го разпитваме, а говори сам. "Аз живея сред това чудо и му се радвам всеки ден, сутрин, обед и вечер", казва ни с разперени ръце и преглътнато недоволство в гласа – от това, че у нас публиката на Койчев, един от "30-те световни артисти на милениума", сякаш винаги се е побирала в шепа. А и явно е доста мързелива – ние сме все още от първите, били някакви си 70 километра от София, за да видят напечения от слънцето огромен полегнал Свирач и Жената срещу него. Непонятно е. Но все пак днес на тази поляна срещаме познати, с които отдавна не сме се засичали – браво, хора, има надежда. Рано е обаче да планирате идване-с-преспиване, "тази къща е изкуство, как да ви таксувам нощувката?", пак разперва ръце Мирослав.Терасата на втория етаж е като кула, от която окото хваща цялата поляна със скулптури и малката горичка в съседство, където на корда висят шарените фигури от Явления и изкушения – най-новата концептуална работа на Павел Койчев. Ефирните двуизмерни изрезки от PVC са в тотален контраст с едрите обеми по тревата наоколо, наречени Оригиналите. Всичките са реални модели, по които са правени калъпите за отливане на бронзовите скулптури на автора, а по табелките в краката им четем дати от 1967 насам. Повечето били изпочупени на път към боклука, когато Мирослав спира кощунството и предлага да ги реставрират и изложат тук. "Какво ще си кажат колегите, грандоманско е някак, все едно си правя музей приживе", отказва скулптора, но в крайна сметка – и слава богу – проектът се задейства.Миналата зима съсипва бялата колекция след първото й подреждане, но повторното възстановяване на фигурите е стабилно – запечатани са със смола, така че да устоят на всичко, и се редят тук в блестящ като сняг на слънцето вид от 28 май. Да ходиш сред тях в този парк е нереално. И много по-силно от това да ги гледаш в галерията или на местата, където тежат някои от бронзовите им версии – като големите Седнали мъж и жена, изложени в Белгия. Малката двойка, която сега е подпряла стъпала на каменния зид около къщата, е толкова трогателна, че сядаш до тях и ги прегръщаш. А точно отсреща няколко гости като нас вече обядват на голямата маса под сянката на дървото. Ето какво е истински топла среща с изкуството – никой не опъва гръб пред него, а просто го пуска в себе си. Това е само "троха" от работата на Койчев, създал към 600 склуптури досега, но на нас ни стига, засища всякакъв глад.Преди да тръгнем, забелязваме и овцете: в съседния двор на Мирослав огромните животни от Водна паша са наредени за реставрация. След експозицията през 2009, те отново ще се върнат на мястото си в близкото езеро, където магически стъпват върху повърхността на водата. Точно сега, когато Кристо подготвя своите Плаващи кейове в италианското езеро Изео, приятелят му Павел Койчев ще повтори фокуса си с овцете. Още не са готови, но с упорството и сърцето, вложени в тази работа, изглежда скоро ще идваме пак до Осиковица. А вие, кога?
Изложбата Оригиналите на Павел Койчев е на 68-ия километър на магистрала Хемус, до OMV след село Осиковица
Отворена е от 09:00 до 18:00, входът е 5лв, 3лв за ученици и пенсионери и 2лв за групи над 5 човека